Оскар за смъртоносна роля [bg]

— … Хитрец е той! — усмихна се полковникът, продължавайки разказа си за своите вчерашни приключения. — Даде ми да се обадя от неговия телефон. Явно после искаше да се убеди къде съм се обаждал — дали в редакцията? Или някъде другаде? Но, слава богу, този момент го проработихме с Елена. Вчера тя седеше в работния си кабинет и чакаше обаждането ми. И аз й се обадих от телефона на Птушко и й казах: „Свали целия материал от първа страница.“

— Страхотно!

— Да, не споря. Беше страхотно!

— А Птушко, когато гледаше страницата не се ли усъмни, че е фалшификат? — попита Таня.

— Не.

— Значи, не е разбрал, че цялата тази „първа страница“ е направена на принтер в един екземпляр?

— Не. Нали знаеш, че хората от моето поколение не са много силни по компютрите.

— Неправилно го каза — нацупи се Таня. — Не се е досетил, защото аз съм фантастично добър компютърджия! За тези три дни се научих да работя с „Фотошопа“. И направих класически фалшификат!

— Да, ти си юначе! Но след като се обадих на Ленка, аз въпреки всичко, за всеки случай, си прибрах в куфарчето тази страница заедно с касетите. За по-сигурно!

— И все пак, щеше да е по-правилно — замислено каза Таня, — ако му бяхме представили не фалшификат, а реална статия. Аз обичам да играя честно.

— Аз също — кимна пастрокът й. — Но ние играхме почти честно. Птушко не можа да опровергае нито една фраза от материала. Освен това — времето, Танюшка, времето беше малко!… Разбира се, ако милицията беше притиснала оператора и наркомана, ние сигурно бихме получили от тях признания. А после да подготвим реална статия и да я дадем за печат. Но колко време би отишло за такова нещо?! Касетите с твоите кадри вече можеха да бъдат изпратени в Австралия. Пък и нас двамата може би щяха да са ни убили вече!