Сенки в снега [bg]

— Какво ме попитахте?

— Знаете ли къде е погребан Самюел дьо Шамплен?

— Какво намеквате? — Шевре бе снишил глас, в очите му се четеше ненавист.

— Разбирате какво имам предвид. Въпросът е недвусмислен.

— Според вас знам къде е погребан Шамплен, но пазя мястото в тайна, така ли? — Мъжът насити всяка дума, всяка сричка с презрение.

— Според мен е почти недопустимо да сме открили гробовете на маловажни свещеници, герои от войната, фермери — говореше Гамаш, без да сваля очи от лицето на археолога, — но не и на основателя на Квебек, бащата на нацията. Смятам, че вие и археологическата общност сте засипвали Огюстен Рено с подигравки не защото е бил за посмешище, а точно обратното. Дали не е стигнал почти до истината? Открил ли е Шамплен?

— Вие сте луд. Защо ми е да крия най-великата археологическа находка в страната? Ако бях стигнал до нея, това щеше да изстреля кариерата и репутацията ми до небето. Щях да остана в историята като човека, дал на квебекчани единственото липсващо парченце от миналото им.

— Парченцето не липсва, мосю. Само физическите останки. Защо?

— Имало е пожар, църквата е изгоряла, документите са изгорели…

— Знам официалната версия според историците, но тя не дава обяснение и това ви е ясно. Защо останките още не са открити? Няма логика. Така че си задавам и друг въпрос. Ако предположим, че са открити, защо тогава някой ги пази в тайна? — С всяка изречена дума Гамаш се приближаваше все повече към главния археолог, докато в един момент носовете им почти се докосваха. Детективът прошепна: — До такава степен, че е способен да убие.

Погледите им се сблъскаха и след няколко мига Шевре се олюля.

— Защо някой би постъпил така? — попита главният археолог.

— Причината може да е само една, нали? — отвърна инспекторът. — Шамплен не е бил онзи, за когото го представят. Не е бил герой, бащинска фигура, велик човек. С времето се е утвърдил като символ на величието на квебекчани, мощна емблема на сепаратистите и на идеите им в какво е можела да се превърне колонията, ако не са я завоювали англичаните. Шамплен е ненавиждал англичаните, присмивал им се е и ги е наричал скотове. Той е съвършеното оръжие за квебекските сепаратисти. Но ако не е бил такъв, какъвто мислим?

— Какво намеквате?

— Много от историческите факти, които изучаваме, всъщност са далеч от истината — обясни Гамаш. — И двамата го знаем. Създадени са с определена цел. Преувеличават се събития, измислят се герои, стремежите се пренаписват така, че да изглеждат по-благородни, отколкото всъщност са били. Всичко това се прави, за да се манипулира общественото мнение, за да се обединят хората около обща цел или против общ враг. А какво е нужно на всяко успешно движение? Могъщ символ. Ако го отнемете или помрачите блясъка му, всичко започва да се разпада, всеки детайл вече е под въпрос. Не може да се допусне подобно нещо.

— С какво пък може Шамплен да е бил чак толкова лош? — попита Шевре.

— Кога е роден?

— Не знаем с точност.

— Как е изглеждал?