Лотарията [The Winner - bg]

37

На другата сутрин Лу Ан стана рано. Почти не беше мигнала. Сбогуването с дъщеря й бе безкрайно мъчително, но тя знаеше, че ще й бъде още по-трудно в деня, когато трябваше да разкаже на Лиса истината за живота й, за живота на майка й. Лу Ан се надяваше, че ще има възможност да го стори. И въпреки това бе усетила огромно облекчение, гледайки отдалечаващите се светлини на джипа предишната вечер.

Сега най-големият й проблем беше да се свърже с Ригс, без да пробуди отново подозренията му. Нямаше много време. Ако скоро не подадеше някаква информация на Джаксън, той щеше да се насочи към Ригс с пълна сила. Тя нямаше да позволи това.

Обзета от подобни мисли, Лу Ан дръпна пердетата на френските прозорци. Спалнята й беше на третия етаж и имаше прекрасен изглед към моравата и планините отзад. Дали Джаксън не беше влязъл през балкона? Обикновено включваше алармата, когато си лягаше, но сега явно трябваше да го прави по-рано, макар че едва ли някоя охранителна система би го затруднила. Този човек минаваше през стените.

Тя си направи кафе в малката кухничка до будоара си, после облече копринена роба и с чаша в ръка излезе на балкона. Там имаше маса и два стола, но тя предпочете да седне на мраморния парапет. Погледът й се плъзна в далечината. Слънцето изгряваше и лъчите в розово и златно обливаха в невероятни багри свежата растителност. Гледката беше толкова прекрасна, че настроението й неусетно се пооправи. Но след миг видя нещо, от което за малко не падна от балкона.

Матю Ригс беше коленичил в тревата близо до мястото, където тя искаше да построи студиото си. С растящо изумление Лу Ан видя как вади някакви чертежи и огражда земята. Тя се покатери на парапета и се изправи в цял ръст, опряла ръка на тухлената стена. Сега виждаше и коловете, забити на определено разстояние един от друг. Ригс разви кълбо канап и започна да очертава основите на някаква постройка.

Лу Ан се опита да извика, но той беше много далеч. Тя скочи от парапета и профуча през спалнята, без дори да нахлузи обувки. Вземаше стъпалата по две и след секунда отключи задната врата и хукна през росната трева. Копринената роба прилепваше към тялото й, очертавайки стройните й крака.

Дишайки тежко, тя стигна до мястото, където беше видяла Ригс, и се огледа. От устата й излизаше пара в хладната утрин. Тя потръпна и придърпа тънката роба около себе си.

Къде, по дяволите, беше отишъл? Нима си бе въобразила всичко? Коловете бяха там заедно с канапа. Лу Ан се взря в тях, като че ли те щяха да й разкрият къде е изчезнал той.

— Добро утро!

Тя се завъртя изненадано. Ригс се появи от горичката с голям камък в ръка и го постави тържествено в центъра на оградената площ.