Последният жив [Last Man Standing - bg]

Уеб не бе успял да се изправи на крака, когато гигантът го нападна отново. Този път той го вдигна за колана на панталоните и го запокити в една редица кофи за боклук. Уеб се изправи бързо, но от сътресението бе останал без дъх и му се повръщаше. Преди Големия X да стигне до него, той се хвърли напред и заби рамото си, а с него и всичките си стотина килограма, в корема на гиганта. Все едно, че се бе ударил в градския автобус — тялото му отскочи назад и се просна на асфалта, докато врагът дори не помръдна. Стори му се, че си е изкълчил рамото. Изправи се бавно, като се правеше на сериозно ранен, и изведнъж с рязък отскок замахна и заби петата си в лицето и главата на Големия X. От ухото на гиганта рукна кръв. Уеб с радост констатира, че ударът го е облекчил от тежестта на част от бижутерията му, като на нейно място стърчаха безформени парчета кърваво месо.

Със същия този ритник Уеб бе откъсвал петдесеткилограмови боксьорски круши от стойките им. Ала врагът му и този път остана на крака, неподвижен като околните тухлени сгради. Как беше възможно това? Големия X не му остави много време за чудене, защото се хвърли напред с бързина, на каквато неговото туловище не би трябвало да е способно, и стовари юмрука си в лявото му слепоочие. Усещането беше, сякаш го е ударила чугунена топка за събаряне на сгради, но все пак Уеб остана в съзнание. Няколко секунди по-късно гигантът го влачеше или по-скоро носеше като кукла по тъмната уличка, като веднъж — вероятно за удоволствие, тъй като Уеб отдавна бе престанал да оказва съпротива — го удари с главата напред в контейнера за боклук. При този удар Уеб най-после загуби съзнание.

Когато се свести, усети, че седи на нещо меко. Отвори очи — намираше се в служебния мъркюри. В този момент Големия X затръшна вратата на колата и си тръгна. През цялото време той не бе казал нито дума, а Уеб през живота си не се бе чувствал по-унизен. Сега чак разбра защо бабата и Джеръм се бяха държали толкова странно. Нямаше да се учуди, ако Джеръм още не се бе прибрал вкъщи.

Уеб бавно се изправи на седалката, опипа се за счупени кости. Когато отвори дясната си ръка, листчето изпадна от нея. Уеб видя, че бе изписано с цифри и думи, вдигна глава и погледна изумен към мястото, където допреди миг бе стоял Големия X, но не го видя повече. Той пъхна листчето в джоба си, завъртя ключа и даде газ с такъв устрем, че отзад замириса на изгоряла гума. Искаше само едно — да се махне час по-скоро от това място. Якето, обувките и пистолета му ги нямаше, както и голяма част от самочувствието му.