Тайният кодекс
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайният кодекс». Краткое содержание книги:
Отначало тримата му синове — повикани с лично писмо от изчезналия — подозират грабеж, но истината се оказва много по-странна: като последно предизвикателство тираничният и ексцентричен Бродбент-баща изисква от синовете си да открият гроба му някъде по света, и то непременно заедно, превръщайки неприязънта си във взаимопомощ — ако искат да си получат наследството.
Пътешествието започва, но братята се опитват да играят един срещу друг, без да подозират, че съвсем не са единствените, решени да се състезават до смърт за съкровището. Най-ценното в него е древен лечителски кодекс на маите — плячка, пред която животът на братята Бродбент не струва пукната пара. Някой вече е платил милиони, някой е готов на всичко… И убийственото преследване набира страшна скорост.
Том се обади:
— Татко никога не би се съгласил.
— Дори и ако това означава да се спаси животът му?
— Той умира от рак.
— Или нашия живот?
Филип го погледна:
— Дори и не помисляй да се доверяваш на Хаузър или да сключваш сделка с него.
— Добре — каза Върнън, — вече елиминирахме влизането в Белия град по някакъв друг път, както и фронталната атака. А някой от вас знае ли как се прави планер?
— Не.
— Тогава ни остава само един начин на действие.
— И какъв е той?
Върнън изглади с длан пясъка близо до огъня и започна да разгръща една карта, докато обясняваше плана си. Когато завърши, Филип се обади пръв:
— Това е налудничав план. Казвам ви да се върнем, да вземем помощ и след това да дойдем тук отново. Откриването на татковата гробница може да им отнеме месеци.
Борабей го прекъсна:
— Филип, ти май не разбираш. Ако сега тръгнем назад, хората от Тара ще ни убият.
— Глупости!
— Ние им обещахме. Не можем да нарушаваме обещанието.
— Не съм давал никакво тъпо обещание, Том го направи. Както и да е, можем да се промъкнем покрай селото и да продължим назад. Ще мине доста време, докато разберат, че ни няма.
Борабей поклати глава:
— Това е страхлив начин. И означава да оставим татко да умре в гробницата. Ако Тара те хванат, смъртта за страхливеца е бавна и мъчителна. Отрязват ти…
— Вече сме чували какво правят — каза Филип.
— Няма достатъчно храна и вода в гробницата, за да го оставим по-дълго.
Огънят пропука. Том погледна през дърветата. Отдолу, на почти пет мили разстояние се виждаха три грозда от светлини, които обливаха Белия град. Вече не се чуваха експлозии от динамит. Хаузър и хората му бяха работили по часовник. Сигурно бяха стигнали стената. Не съществуваха добри опции, разполагаха само с един скромен план. Но той бе най-доброто, което можеха да направят.
— Стига приказки — каза Том. — Имаме план. Кой е съгласен?
— Аз — каза Върнън.
Борабей кимна:
— И аз.
— Аз също — обади се Сали.
Сега всички очи се насочиха към Филип. Той направен гневен жест, сякаш да ги отблъсне.
— За бога, вие вече знаете какъв може да бъде отговорът ми.
— Какъв е? — попита Върнън.
— Запишете си го: не, не и пак не! Това е план а ла Джеймс Бонд. Никога не успява в реалния живот. Не го правете. За бога, не искам да изгубя и братята си. Не го правете!
— Трябва, Филип — каза Том.
— Не, никой не трябва да прави нищо! Може и да е богохулство, но не мислите ли, че татко сам си го докара?
— Значи да го оставим да умре?
— Просто ви моля, не жертвайте живота си напразно. — Той вдигна ръце и се скри в тъмнината.
Върнън беше готов да изстреля отговора си, но Том хвана ръката му и поклати глава. Може би Филип бе прав и това беше самоубийствена мисия. Но Том не виждаше избор за себе си. Ако сега не направеше нещо, цял живот щеше да съжалява.
Пламъците осветяваха напрегнатите им лица. Настъпи тежка тишина.
— Няма причина да чакаме — каза Том. — Тръгваме в два след полунощ. Слизането до долу ще ни отнеме няколко часа. Всеки знае какво трябва да прави. Борабей, обясни на твоите бойци тяхната роля. — Том погледна към Върнън. Планът беше негов, на Върнън, братът, който никога не поемаше лидерство. Той се пресегна и го потупа по рамото: — Не се притеснявай, всичко ще е наред.
Върнън се усмихна:
— Чувствам се като във „Вълшебникът от Оз“.
— Какво имаш предвид?
— Разсъдъкът ми се върна. Том, ти намери сърцето си. Борабей намери семейството си. Само Филип още не е намерил смелостта си.
60.
Том се измъкна от хамака си в 1:00 след полунощ. Нощта беше непрогледна. Облаци бяха скрили звездите и в листата на дърветата шушнеше неспокоен вятър. Единствената светлина идваше от купчината въглени в угасващия огън, които хвърляха червеникаво сияние върху лицата на десетте индиански воини. Те продължаваха да седят в кръг около огъня, без да помръднат и без да проронят и дума цяла нощ.
Преди да събуди другите, Том взе бинокъла си и отиде да погледне още веднъж Белия град. Светлините продължаваха да обливат висящия мост, войниците бяха в разрушеното си укрепление. Какво ли ги чакаше напред? Може би Филип беше прав и това беше самоубийство. Може би Максуел Бродбент беше мъртъв в гробницата си и те рискуваха живота си напразно. Но всичко това нямаше значение: той трябваше да го направи.
Тръсна глава и отиде да събуди останалите, но завари повечето от тях будни. Борабей разпали огъня, трупайки нови цепеници, и сложи една тенджера с вода да кипне. Сали се присъедини към тях скоро след това. Лицето й изглеждаше уморено и посърнало.