Тайният кодекс
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайният кодекс». Краткое содержание книги:
Отначало тримата му синове — повикани с лично писмо от изчезналия — подозират грабеж, но истината се оказва много по-странна: като последно предизвикателство тираничният и ексцентричен Бродбент-баща изисква от синовете си да открият гроба му някъде по света, и то непременно заедно, превръщайки неприязънта си във взаимопомощ — ако искат да си получат наследството.
Пътешествието започва, но братята се опитват да играят един срещу друг, без да подозират, че съвсем не са единствените, решени да се състезават до смърт за съкровището. Най-ценното в него е древен лечителски кодекс на маите — плячка, пред която животът на братята Бродбент не струва пукната пара. Някой вече е платил милиони, някой е готов на всичко… И убийственото преследване набира страшна скорост.
59.
Прекараха останалата част от следобеда под прикритието на дърветата, наблюдавайки Хаузър и подчинените му. Една група войници разчистваше дървета от каменен храм в основата на пирамидата, докато друга група разкопаваше и разбиваше една по-малка пирамида наблизо. Променливият вятър донасяше неясните звуци на верижен трион и на всеки половин час до ушите им достигаше далечният грохот на експлозиви, последван от издигащ се облак прах.
— Къде е гробницата на татко? — обърна се Том към Борабей.
— В канарите под града откъм далечната страна. Селището на мъртвите.
— Дали Хаузър ще го намери?
— Да. Пътеката долу е скрита, но накрая ще я намери. Може би утре, може би след две седмици…
Когато нощта се спусна, Белият град бе осветен от два лъча на мощни прожектори, а друга серия светлини се насочиха към окачения мост и района около него. Хаузър не поемаше рискове и бе добре оборудван с всичко, включително и с генератор.
Вечеряха мълчаливо. Том едва се докосна до жабите или гущера, или каквото и да беше онова, което Борабей им бе сготвил. От хребета, откъдето гледаха, Белият град беше добре защитен и почти непревземаем.
Накрая Филип се прокашля и изрече гласно онова, което всички мислеха:
— Струва ми се, че ще е най-добре да се омитаме по-скоро оттук и да се върнем с помощ. Не можем да се справим със собствени сили.
— Филип — каза Том, — когато открият гробницата и я отворят, какво мислиш ще се случи?
— Ще я ограбят.
— Не, първото нещо, което Хаузър ще направи, е да убие баща ни.
Филип не отговори.
— Ще ни отнеме поне четирийсет дена само да се измъкнем оттук. Ако ще спасяваме татко, трябва да действаме сега.
— Не искам да съм единственият, който казва „не“, но Том, за бога, разполагаме с една стара винтовка, може би с десетина патрона и с шепа боядисани бойци с лъкове и стрели. Онези имат автоматично оръжие, гранатомети и динамит. И предимството да защитават една невероятно добре укрепена позиция.
Том каза:
— Не и ако съществува таен път към града.
— Такъв път не съществува — погледна го Борабей. — Само мостът.
— Трябва да има и друг път — не се предаваше Том. — Как, според вас, са построили първоначално моста?
Борабей го погледна и Том усети, че го залива чувство на триумф.
— Боговете са построили моста — каза Борабей.
— Боговете не строят мостове.
— Боговете са построили този мост.
— По дяволите, Борабей! Този мост са го построили не богове, а хора, и за да направят това е трябвало да бъдат от двете страни.
— Прав си! — каза Върнън.
— Боговете са построили моста — настояваше Борабей. — Но — добави той след известно време, — хората на Тара също знаят как да строят мост само от едната страна.
— Невероятно!
— Братя, вие винаги ли сте толкова сигурни, че сте прави? Ще ви кажа как Тара строят мост само от едната страна. Първо изстрелват стрела с въже и кука. Куката се забива в дърво на отсрещната страна. После изпращат малко момче в кошница на колелца.
— Как преминава от другата страна?
— Само се изтегля.
— Възможно ли е човек да преодолее разстояние от двеста ярда със стрела, влачейки въже и кука?
— Тара използват специален голям лък и специална стрела с перо. Много важно е да се изчака ден със силен вятър в правилната посока.
— Продължавай.
— Когато малкото момче пресече оттатък, мъжът изстрелва втора стрела с въже. Малкото момче връзва двете въжета ведно, навива въжето около малко колело…
— Макара.
— Да. След което с макарата мъжът може да прехвърли от другата страна много неща. Първо се прехвърля дебело въже в кошница, което се развива, докато се движи. Момчето закрепва въжето към дърво. После мъжът може също да премине оттатък, използвайки въжето. Могат да се прехвърлят още въжета, едновременно. Сега през каньона минават четири въжета. Сега повече хора прекосяват с кошница…
— Достатъчно — прекъсна го Том. — Схванах картинката.
Те потънаха в мълчание, обмисляйки невероятната ситуация, в която бяха попаднали.
— Опитвали ли са се воините на Тара да ги нападнат из засада и да отрежат моста?
— Да. Мнозина умряха.
— Опитвали ли са горящи стрели?
— Те не могат да стигнат моста.
— Не забравяй — каза Филип, — че мостът е висящ, а татко е погребан отвъд.
— Знам го прекрасно. Просто разсъждавам над възможностите, които имаме. Може би можем да предложим на Хаузър сделка: да измъкне татко и да вземе всичко от гробницата. Каквото намери — негово е.