Малката стопанка на голямата къща
- Автор: Лондон Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката стопанка на голямата къща». Краткое содержание книги:
— Готови сме да умрем за нея — потвърди Лео и кимна с глава.
— Не, момчето ми, готови сме да живеем и да се борим за нея, да умреш, е лесно.
Греъм слушаше внимателно. Младият Лео все още не беше разбрал, обаче сините келтски очи изпод прошарената грива показваха красноречиво, че Терънс се е досетил как стоят нещата.
Откъм стълбата се чуха мъжки гласове. Влязоха Мартинес и Дар Хиал. Терънс промени темата на разговора:
— Казват, че времето в Каталина било хубаво и имали чудесен улов на риба.
А-Ха пристигна с нови коктейли и се зае да обслужи Хенкок и Фрьолиг. Без да проявява предпочитания, Терънс обръщаше чашите, каквото и питие да му предложеше китаецът, с неподвижно като маска лице. Същевременно той просвещаваше Лео, като му описваше злините, които таяла „искрометната чаша“.
Влезе О’Май със сгъната бележка в ръка и се спря нерешително, като се колебаеше на кого да я даде.
— Насам, крилати небесни вестителю — направи му знак с ръка Терънс.
— Това е прошение, съставено по всички правила на изкуството — поясни Терънс, като прочете набързо бележката. — Дошли са Ернестина и Лют и ето каква е молбата им. Чуйте! — И той зачете: — „О вие — благородни и славни елени, които сте се затворили в мъжката, тоест в еленовата стая, две бедни и смирени кроткооки сърни, бродещи самотни из гората, смирено молят, преди да е станало време за вечеря, да ги пуснете в територията на вашето стадо.“
— Има смешение на метафори — каза Терънс. — Но все пак постъпват правилно. Така гласи законът. Дик го измисли и той е добър закон: никакви фусти в мъжката стая освен по единодушно съгласие на мъжете. Готови ли са самците да си кажат думата? Който е съгласен, да каже „да“. Кой е против? Добре, мнозинството е съгласно.
— О’Май, отлети да доведеш дамите.
— „Полети с крилати сандали, изковани от царски корони“ — добави Лео. Той произнасяше с благоговение думите на поета, изговаряше стиховете с глас, в който се долавяше цялата му любов към тях.
— „Ще погази ли той обителта на тяхната нощ“ — продължи Терънс започнатия стих. — Оня, който е написал това, е велик. Той е приятел на Лео и на Дик. Гордея се, че той е и мой приятел.
— А ето още един стих от същия сонет — обясни Лео на Греъм. — Чуйте го как звучи: „Поискал той да чуе на утринната звезда гласът, с мъртва красота що носил на ръце, а как ли ще да върне на бъдното оная негова мечта.“ — Гласът на Лео преливаше от любов към красивите думи.
Той млъкна, когато влязоха сестрите на Паола, и свенливо стана, за да ги поздрави.
Вечерята мина както винаги, когато присъстваха мъдреците от мадрьоновата гора. Дик беше готов да спори и кръстоса словесни саби с Аарън и Хенкок. Спореха за Бергсон, чиято метафизика Дик нападаше от позициите на безпощадния реализъм.
— Вашият Бергсон е философ-измамник, Аарън — заключи Дик. — В старата си торба е натъпкал всички изтъркани метафизически фокуси, само че умело гримирани и подмладени с последните научни факти.
— Това е вярно — съгласи се Терънс. — Като мислител Бергсон е измамник. Затова е тъй популярен.
— Не съм съгласен… — намеси се Хенкок.
— Почакайте миг само, Аарън. Хрумна ми една мисъл. Искам да я уловя, преди да е отлетяла като пеперуда. Дик пипна Бергсон с пълна торба крадени неща от съкровищницата на науката. Той има високото самочувствие на кукуригащ петел — него пък е откраднал от Дарвиновата етика на по-силния, основаваща се на оцеляването на по-приспособения. И какво е направил той с всичко това? Подправил го е малко с прагматизма на Джеймс, боядисал го е в розово с вечната надежда, която човек таи в гърдите си, че го чака живот отвъд, а накрая го е лакирал с мисълта на Ницше, че успяват най-много ония, които нямат чувство за мярка…
— Искате да кажете, Уайлд — поправи го Ернестина.
— Бог ми е свидетел, самият аз щях да стана крадец на чужди мисли, ако не бяхте вие — въздъхна Терънс, като й се поклони. — Някой ден антикварите, които боравят с вехти мисли, ще решат кой е истинският автор. На мен лично тази мисъл ми напомня за Матусала. Но когато тъй мило ме прекъснаха, бях на път да кажа, че…
— Нима има някой с по-добро самочувствие от Дик? — запита малко след това Аарън предизвикателно, а Паола многозначително погледна Греъм.
— Вчера видях стадото жребчета-годинаци — отвърна Терънс. — Прекрасни животни, още са пред очите ми. И тъй, питам: не са ли налице резултатите от неговата вяра в себе си?
— Но възражението на Хенкок е основателно — намеси се Мартинес. — Жалък и скучен би бил светът без тайни. А Дик не признава никакви тайни.
— Тук именно сте несправедлив към него — защити го Терънс. — Аз добре го познавам. Дик признава тайнственото, но не оная вид тайнственост, която е в детските приказки. Той не признава и не се бои от плашилата, които доставят такава голяма наслада на вас, романтиците.