Малката стопанка на голямата къща
- Автор: Лондон Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката стопанка на голямата къща». Краткое содержание книги:
А Джеръми беше мъртъв. Стори й се, че в стаята лъхна студ. Тя потрепера. Да, такава беше логиката на живота. На края на пътя срещаш смъртта. Обзе я познатият, безимен страх. Дебнеше ги зла съдба. Но кого именно от тях? Не се и опита да гадае — достатъчен й беше ужасът, надвиснал в спокойната стая, който бе сграбчил разсъдъка й. Тя бавно излезе.
ГЛАВА XXIX
— Нашата Малка стопанка обладава особен вид чувственост също като птиците — каза Терънс и същевременно посегна към чаша коктейл от подноса в ръцете на А-Ха.
Беше привечер и Греъм, Лео, Терънс и Макфейн случайно се бяха намерили в пушалнята, която наричаха еленовата стая.
— Недей, Лео — предупреди ирландецът младия поет. — Една чаша ти стига. Страните ти вече се зачервиха. Още една чаша и цял ще пламнеш. Нямаш право да смесваш красотата с алкохола в младата си глава. Остави алкохола на по-възрастните. Не е дадено всекиму умението да пие. На теб например не. Що се отнася до мен…
Той изпразни чашата си, преглътна и се спря за момент, за да определи по-добре вкуса на коктейла.
— Това е женско питие — поклати той глава неодобрително. — Не е за мен. Не пари и вкусът му е един такъв безличен. А-Ха, момчето ми — подвикна той на китаеца, — приготви ми уиски със сода в една висока дълга чаша. Но да е с повечко уиски. — И той показа с четирите си пръста, изпънати хоризонтално, колко да му налеят. Когато А-Ха го запита какво уиски предпочита, той отвърна: — Каквото и да е, шотландско, ирландско, бурбонско или ръжено — каквото ти падне подръка.
Греъм само кимна с глава на китаеца и засмяно се обърна към ирландеца:
— Мен не можете да напиете, Терънс. Не съм забравил до какво състояние доведохте О’Хай.
— Не трябва да мислите така — това бе случайно. Казват, че когато човек не е във форма, алкохолът го удря по главата като боздуган.
— А вас? — запита Греъм.
— Не ме е удрял боздуган. Аз съм човек с твърде оскъден опит в живота.
— Но, Терънс, вие заговорихте нещо за… мисис Форест? — каза умолително Лео. — Обещаваше да бъде хубаво.
— Друго не би могло и да бъде — укори го Терънс. — Мисълта ми беше, че тя обладава чувствеността на птичките. Но не е като скокливите стърчиопашки, нито като сдържаните гълъбици, а като веселите птички, като дивите канарчета, крито се къпят във фонтана, неспирно пеят и чуруликат, плискат водни капки на слънцето, а златните им сърчица трептят в щастливите гърди. Такава е нашата Малка стопанка. Дълго съм я наблюдавал.
Всяко нещо на земята, под земята и в небето пълни дните й с радост. Радва се, като види някой стрък мирта, обагрен в пурпур напук на всички нормални посестрими-мирти, които са бледозелени; радва се, когато види самотно червено цвете, което вятърът къпе в дъждовни капки, когато види някоя рядко красива роза, подала челце из храста и напъпила към слънцето. „Розова е като зората, Терънс, прилича на целувка“ — каза ми тя веднъж.
За нея всичко е радост — сребристото цвилене на Принцеса, звънците на стадата в мразовито утро, красивите ангорски козички, които като жива копринена лента се спускат по склоновете, натежалият от цветове див грах, който се вие по оградите, дългите треви по склоновете и покрай пътеките, пожълтелите от слънцето хълмове, добили цвета на притаени в пясъка лъвове. Видях дори с какво чувствено удоволствие тя излага шията и ръцете си на слънчевите лъчи.
— В нейната душа пее красотата — промълви Лео. — Като я погледнеш, разбираш как мъжете могат да умрат за жени като нея.
— И как мъжете могат да живеят за тях, да живеят, за да обичат такива възхитителни създания — добави Терънс. — Чуйте, мистър Греъм, ще ви кажа една тайна. Ние, философите от мадрьоновата гора — отломки, които бурните вълни на живота са изхвърлили тук, в този тих пристан, където се радваме на щедростта на Дик, — ние сме едно братство от влюбени. И дамата на нашите сърца е една — Малката стопанка. Ние пилеем времето си в приказки и мечти, не признаваме ни родина, ни Бог, ни дявол, но сме дали обет на вярност пред Малката стопанка и сме нейни рицари.