Пламъкът и цветето
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андреа Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пламъкът и цветето». Краткое содержание книги:
Изумително красивата и темпераментна Хедър Саимънс живее след смъртта на баща си в унизителна бедност. Не е чудно, че търси каквато и да е възможност да отиде в Лондон, където смята че ще намери по-добър живот. Един далечен роднина на леля и я подмамва с обещанието да я настани като възпитателна в девически пансион. Но още първата вечер Хедър разбира каква е мръсната игра на „благодетеля“.
Подгонена от панически страх, Хедър е принудена да бяга и да води полудиво съществуване. Щастието й се усмихва едва когато среща Брандон Бърмингам капитан на голям кораб и богат плантатор от дълбокия юг на Америка. Между нея и този забележителен мъж, съчетаващ сила и нежност, се поражда любов, която устоява на всички превратности на съдбата.
Малко по-късно Хедър вече седеше в сравнително добре запазен стол люлка с книга в скута и се опитваше да чете. Успя да се съсредоточи за малко в четивото си в сумрака на стаята, но не издържа дълго. Стана, наплюнчи пръст и го прокара по стъклото на прозореца. В мръсотията се очерта, по-светла бразда. Затвори енергично книгата и след малко вече беше смъкнала съдраните пердета. Въоръжена с кофа и парцал, донесени от антрето, веднага се залови да мие стъклата. Тъкмо се беше качила на една пейка, внесена от момчетата, и лъскаше горните стъкла, когато влезе Брандон. Той пристъпи тихичко зад нея, хвана я с две ръце и я свали долу. Хедър така се уплаши, че високо извика.
— Как мислиш, какво ти се позволява да вършиш тука?
— О, Брандон, така ме уплаши!
Той я пусна да стъпи.
— Само да те видя още веднъж качена на пейка или стол, мило дете, наистина ще имаш основание да се страхуваш. Не си тук, за да работиш — закачи я той. — Доведохме те само, за да ни правиш компания.
Тя разтърси гневно глава.
— Но Брандон, аз…
— Доброто ми момиче — каза Брандон, — ти си най-упоритата жена, която съм срещал. Разбирам, трябва да ти намерим някаква занимавка.
Позамисли се и не можа да измисли работа за нея, но в това време Джеф извика нещо откъм двора. Брандон излезе да види какво става. Няколко млади мъже бяха довлекли сандъци с различна големина и ги бяха стоварили пред Джеф. Той беше почнал да разковава капаците. Сандъците бяха пълни с домакински съдове, с тенджери, казани и какво ли не още.
— Слушай, Брандон, сега проумявам някои неща — извика той. — По всяка вероятност Бартлет е накупил всичко това под предлог, че ще го раздаде на робите. Сандъците бяха струпани в един навес край дъскорезницата и се съмнявам, че Бартлет би раздал някога всичко това на клетите роби. Сигурен съм, че никога не са виждали, нито са чували за сандъците.
— Господин Бартлет женен ли беше? — попита Хедър, която беше излязла на двора подир Брандон. Тя си спомни за казаното от Джеф предишния ден.
— Да и, както съм чувал, на всичкото отгоре и за много свястна жена — кимна Брандон. Трябва да е била сляпа, защото в Чарлстън всичко живо знае каква стока е Бартлет.
— Ами бял боклук — това е! — намеси се Хети. Тя сви презрително устни, влезе в къщата и измърмори: — Тоя тип трябваше отдавна да бъде обесен.
Брандон провери съдържанието на сандъците. После погледна към Хедър, решил, че най-сетне й е намерил работа.
— Е, хубаво, работливо мое мишле, надявам се, че сега ще бъдеш доволна. Можеш да избереш от сандъците най-доброто и да го отделиш за семейство Уебстър. Нямам никакво намерение да ги връщам на госпожа Бартлет, защото би се наложило да й обяснявам какви ги върши съпругът й.
Докато й помагаше да отваря сандъците, тя се смееше така лъчезарно, че той усети как се разтапя от нежност, а после как го залива гореща вълна. Не беше в състояние да се съсредоточи и да разбере какво му говори Джеф, защото я гледаше как въодушевено се залавя за новата си задача. Наложи се да й обърне гръб, за да проумее какво му обясняват. Малко по-късно Джеф се озърна и откри, че Хедър, наведена над голям сандък, се опитва да измъкне със сила някакъв казан, който очевидно се беше заклещил.
— По дяволите! — изруга той невъздържано.
Казанчето падна на земята. Хедър се изправи и отметна кичур от изпотеното си лице. Кърпата й се беше свлякла, бузата й беше цялата в сажди. Джеф се разсмя високо, но Брандон поклати глава.
— Джеф, кажи, моля те, на момчетата да разопаковат всичко и да го занесат на терасата — каза той доста рязко. После извади от един сандък чаша и я навря на Хедър под малкото носле. — Виж какво, Пепеляшке, няма да вдигаш нищо по-тежко от тази чаша. Разбра ли ме?
Тя кимна и се опита да избърше лице с престилката.
— Уф, само го размазваш! — въздъхна Брандон. — Дай аз да го избърша.
Той вдигна крайчеца на престилката й, избърса внимателно саждите от бузата.
— А сега бъди добро дете — каза й в заключение, — или ще накарам да те откарат в къщи, да не направиш тук пак някоя бела.
— Да, сър — отвърна тя, а Брандон я погали с поглед.
Хедър имаше най-сетне занимание и остави останалите на мира. Брандон и Джордж прекараха остатъка от сутринта в оправяне на дръжки и ключалки по врати и прозорци. Джеф продължи да обикаля къщата и събра доста мебели, които още можеха да се използват. Малко преди обед Хети можа гордо да съобщи, че горният етаж е почистен. Фасадата на къщата също беше прясно боядисана.
После всички прекъснаха работа, от колите бяха смъкнати огромни кошници и компанията не показа липса на апетит по време на изобилния обед.