Пламъкът и цветето
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андреа Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пламъкът и цветето». Краткое содержание книги:
Изумително красивата и темпераментна Хедър Саимънс живее след смъртта на баща си в унизителна бедност. Не е чудно, че търси каквато и да е възможност да отиде в Лондон, където смята че ще намери по-добър живот. Един далечен роднина на леля и я подмамва с обещанието да я настани като възпитателна в девически пансион. Но още първата вечер Хедър разбира каква е мръсната игра на „благодетеля“.
Подгонена от панически страх, Хедър е принудена да бяга и да води полудиво съществуване. Щастието й се усмихва едва когато среща Брандон Бърмингам капитан на голям кораб и богат плантатор от дълбокия юг на Америка. Между нея и този забележителен мъж, съчетаващ сила и нежност, се поражда любов, която устоява на всички превратности на съдбата.
В същия миг Хети го цапардоса с четката, а Хедър вдигна крак и заби с всички сили тока си в крака му.
Бартлет изпита двойна болка, загуби равновесие, олюля се и падна по гръб на пода. Като зърна старата негърка, която продължаваше с кръвясали очи да го налага с четката и малката дива котка, която явно се канеше да му издраска очите, той се надигна и хукна да бяга. Но в бързината си на терасата се просна още веднъж в цялата си дължина. Стана, пое си дъх, бесен от ярост, че се остави две нищо и никакви слугини да се държат така безсрамно с него и да го накарат да бяга. Какъв позор — две жени. Младата го гледаше сега от горното стъпало пред пътната врата. Очите й пламтяха от гняв.
— Хайде, ставайте и изчезвайте веднага, ама по-бързичко! — изкрещя тя гневно, — или! — тя вдигна многозначително вежди — или господарят ще ви накара да хукнете презглава.
— Мръснице проклета! — викна й той, — ще ти дам да се разбереш… Беше се надигнал и се приближаваше заканително към нея, но четката се размахваше на педя от лицето му и го ръсеше с мръсни капки. Хети дръпна Хедър зад себе си и гласът й трепереше от яд, когато се обърна подчертано бавно и натъртено към него:
— А сега чуйте, господин Бартлет, — ако се опитате да докоснете още веднъж госпожа Бърмингам, така ще ви цапардосам с четката по главата, че ще оглушеете и ще ослепеете.
Мъжът не успя да отговори, защото чу зад гърба си бързи стъпки. Обърна се и видя господаря на Хартхевън да се приближава към него, почервенял от яд. В този миг Бартлет най-сетне проумя каква каша е забъркал. Беше обидил съпругата на един Бърмингам и то не на кой да е Бърмингам, ами точно на Брандон Бърмингам, добре известен с бързия си гняв. На Бартлет му побеляха даже устните и той застана като вцепенен. Единственото, което изпитваше беше страх. Беше чувал предостатъчно за Брандон и разбираше какво го чака.
Брандон виждаше мъжа пред себе си като през червено було, единственото му желание беше да чуе как кокалите на този тип изпращяват в ръцете му. В следващия миг вече го удряше. Юмруците му улучиха дясната вежда на Бартлет и я разкъсаха. Мъжът се завъртя около оста си и падна. Брандон понечи отново да го удари, но Бартлет скочи с учудваща пъргавина и хукна през глава към колата си с бързина, невероятна за неговата възраст и дебелина. Брандон нямаше намерение да го остави толкова лесно да му се изплъзне и се накани да го преследва, когато на преден план се появи Джеф. Той разбра веднага, че брат му е обезумял от гняв и се хвърли да го спре. Братята се отърколиха на моравата и почнаха да се боричкат, а още преди Брандон да може да стане и да продължи преследването, колата на Бартлет вече беше префучала край него.
Брандон бързо се успокои. Отупа дрехите си, прокара пръсти през косата, обърна се и подаде ръка на Джеф. Гневът му отстъпи пред грижата за Хедър. Той побърза да отиде при жена си, който се хвърли със смях и сълзи в прегръдките му. Целуваше го трескаво, вдигна края на престилката, за да избърше и лицето му, и сълзите си. Очевидно беше изживяла шок, по друг начин не можеше да се обясни бурната й реакция. Брандон я отведе до стола люлка, опита се да я успокои.
Хети му разказа какво се бе случило. Като я чу, Брандон почти съжали, че не е последвал първия си импулс и не е пречукал този човек. Изруга високо и стана, сякаш готов да навакса изпуснатото.
Хедър веднага го разбра и сърцето й се разтуптя още по-силно.
— Недей! — каза тя умоляващо и го хвана за ръката, — моля те, Брандон. — Тя го привлече към себе си и сложи ръката му на корема си. Той усети как бебето шава и я погледна в очите. — Днес имах достатъчно преживявания — продължи тя изморено, — хайде да се прибираме в къщи.
Когато Джеремая Уебстър видя за пръв път къщата, предназначена за него и семейството му, помисли, че е домът на Бърмингам. Каза учтиво, но малко сдържано, че постройката му изглежда великолепна. Тримата Бърмингам го погледнаха доста изненадани и Брандон побърза да му обясни. Мъжът беше толкова смаян, че това ще е за в бъдеще неговият дом, че направо изгуби дар слово. Най-сетне разбра и се обърна към жена си:
— Чу ли, Лиа? Чу ли? Това ще е нашата къща!
Откакто бяха пристигнали, тази потисната жена за пръв път отвори уста. Очите й бяха плувнали в сълзи и тя забрави притесненията си.
— Прекалено е хубаво, за да бъде вярно! — Тя се обърна към Хедър, сякаш искаше да се убеди, че съпругът й не е сбъркал. — Ние ще живеем тук? В истинска къща? — попита тя, все още неспособна да повярва.
Хедър кимна утвърдително и възнагради мъжа си с усмивка, изпълнена с мекота и благодарност за добротата, проявена към тези хора. А после хвана Лиа за ръката: