Пламъкът и цветето
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андреа Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пламъкът и цветето». Краткое содержание книги:
Изумително красивата и темпераментна Хедър Саимънс живее след смъртта на баща си в унизителна бедност. Не е чудно, че търси каквато и да е възможност да отиде в Лондон, където смята че ще намери по-добър живот. Един далечен роднина на леля и я подмамва с обещанието да я настани като възпитателна в девически пансион. Но още първата вечер Хедър разбира каква е мръсната игра на „благодетеля“.
Подгонена от панически страх, Хедър е принудена да бяга и да води полудиво съществуване. Щастието й се усмихва едва когато среща Брандон Бърмингам капитан на голям кораб и богат плантатор от дълбокия юг на Америка. Между нея и този забележителен мъж, съчетаващ сила и нежност, се поражда любов, която устоява на всички превратности на съдбата.
— Мастър Брандон идва по алеята! Как само бърза! Ще съсипе черния кон!
Хедър отвори широко очи, пое си дълбоко въздух и стана. Оправи набързо косата си и роклята.
— О! — възкликна тя, — сигурна съм, че изглеждам ужасно! Би трябвало всъщност…
И изхвърча от кухнята, без да довърши изречението. Изтича в господарската къща и се втурна нагоре по стълбата. Извика възбудено Мери. Момичето веднага дотича. Хедър я помоли да й извади друга рокля от гардероба и вече смъкваше бързо сутрешната. Докато Мери бързаше да я закопчае, Хедър я подканяше нервно:
— Побързай, Мери, моля те! Господарят си идва! Всеки миг ще е тук! — Приглади си косата с ръце, поразтри си бузите и прехапа устни, та да станат червени. После слезе бързо по стълбата и застана долу преспокойно, сякаш е съвсем случайно тук, на верандата. Мъжът й вече се приближаваше по главната алея. Вървеше бавно, повел Леополд за юздата. Но хълбоците на коня веднага издаваха лъжата. Бяха плувнали в пот. Брандон беше яздил като луд. Нямаше търпение да види отново младата си жена. Но сега се приближаваше бавно към терасата, сякаш изобщо не е бързал. Предаде коня на един от конярите със заръка още да го поразходи, а после грижливо да го избърше и да не му дава много студена вода. След като свърши всичко с подчертана бавност, най-сетне се обърна към жена си. Нежна усмивка се появи на лицето му. Успя, докато изкачваше стълбите, да я огледа и да поеме всяка черта на скъпото лице. После я прегърна и я поздрави с почти бащинска целувка. Тя се засмя и се облегна на рамото му, докато влизаха в къщата.
— Добре ли мина пътуването? — попита го тя мило. — Времето тук беше толкова лошо! Тревожех се за тебе.
Той я привлече най-близо.
— Не е бивало, мъничката ми. Изчакахме най-лошото в Ню Йорк и обратният път мина съвсем гладко. Какво ново откакто ме няма? Приготви ли детската стая?
Тя кимна със светнали очи:
— Искаш ли да я видиш?
— Разбира се! — отговори той радостно.
Тя се засмя щастливо, хвана го за ръката и го остави да я води нагоре. Той погледна замислено вече съвсем изпъкналия й корем и попита:
— През цялото време ли се чувствуваше добре?
— О да — увери го тя, — чувствах се чудесно. Хети казва, че не е виждала бъдеща майка да понася всичко толкова добре. Наистина, нищо ми няма. — Тя погледна почти засрамено корема си, а когато стигнаха до площадката на стълбището, каза, сякаш се извиняваше: — Боя се само, че не изглеждам никак привлекателно и не се движа особено грациозно.
Той се засмя, хвана я през кръста, повдигна брадичката й и я погледна дълбоко в очите.
— Не съм и предполагал, че ще изглеждаш като елфа, докато носиш сина ми, миличко, но дори с този товар можеш да накараш всяко тъничко младо момиче да пребледнее от завист.
Тя се засмя и допря буза до гърдите му, безкрайно зарадвана от отговора.
Той обиколи бавно детската стая, а тя стоеше с ръце на гърба и чакаше плахо да го чуе какво ще каже. Брандон дръпна дантелените перденца на креватчето. После полюшна леко люлката и се засмя от удоволствие. Гледаше небесносините стени и белите пердета. Мина внимателно по дебелите килими, постлани върху лъснатия до блясък паркет, отвори любопитно едно от чекмеджетата на скрина, в което бяха грижливо подредени мънички бебешки дрешки. Позна някои от тях, защото Хедър ги беше шила преди заминаването му.
Хедър застана до дървеното конче, прокара предпазливо пръст по червеното седло и побутна кончето, за да го залюлее.
— Намерихме го на тавана — обясни тя. — Хети ми каза, че е било твое и аз помолих Етан да го свали тук. Когато порасне достатъчно, синът ни ще може да го яха.
— Чудесна мисъл… — кимна той.
Хедър продължи да му показва и да му обяснява нововъведенията си, но изведнъж спря и възкликна, ужасена:
— О, божичко, Брандон! Та ти още не си ял, навярно примираш от глад, а аз съм седнала да те занимавам с такива дреболии.
Веднага извика Мери, поръча й да приготви за Брандон ядене, а после и гореща баня. Когато влезе в спалнята му, той си беше съблякъл жилетката и тъкмо сваляше обувките.
— Аз вече не съм капитан, котенце — каза той. — Продадох „Бързоходен“ на добра цена. Ще трябва да се примириш с това да ме виждаш всеки ден у дома.
Хедър се усмихна незабелязано. Тази перспектива съвсем не й беше неприятна.
Докато раздигаха масата, ваната се напълни. Преди да освободи слугинята, Хедър опита с ръка дали водата е достатъчно гореща. Докато мъжът й се събличаше, тя му приготви чисто бельо. Брандон седна в горещата вода и се облегна с въздишка на удоволствие на ръба на ваната. Когато отново стана, за да почне да се мие, Хедър бързо се приближи и посегна към гъбата. Той я изгледа продължително и замислено, после се наведе и й подложи гърба си.