Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
— Имах посещение от силно разтревожен царедворец — изчурулика Морещицата с меден глас. Смъртоносният и поглед се премести демонстративно от Дженсън върху Себастиан. — По негово мнение било важно да сляза да видя какво става. Спомена жена с червена коса. Явно бе на мнение, че тя би могла да донесе неприятности. Как мислите, какво го бе разтревожило толкова?
Капитанът, който стоеше зад Дженсън, мина напред.
— Няма нищо, което би трябвало да ви тревожи.
С бързо движение на китката Агиелът се завъртя и в следващия миг бе на милиметри от лицето му.
— Не съм те питала. Въпросът ми е към младата дама.
Пламналият поглед отново прониза Дженсън.
— Какво, мислиш, го е накарало да хукне да ме търси, та да съм дошла да видя какво става тук? Хм?
Дженсън.
— Вероятно това, че е един надут стар глупак, комуто не се хареса, че бялата му роба не ме впечатли достатъчно — отвърна Дженсън, като не можеше да откъсне поглед от ледените сини очи.
Морещицата се усмихна. Не защото и стана смешно, а от уважение към факта, че Дженсън не се посвени да каже истината.
В мига, в който погледна към Себастиан, усмивката и се изпари. Когато погледът и се върна върху Дженсън, бе тъй остър, че вероятно би пробил стоманен блок.
— Надут или не, това не променя факта, че се освобождава затворник заради честната ти дума.
Дженсън.
— Думата ми е достатъчна. — Дженсън с раздразнение извади ножа си и го пъхна под носа на жената. — Това я подкрепя.
— Това не означава нищо — изсъска Морещицата.
Дженсън усети как лицето и пламва.
— Означава.
— Ти за глупаци ли ни вземаш? — Морещицата се приближи още по-напред и прилепналата по тялото и червена кожена униформа изскърца. — Да не мислиш, че като нахълташ тук и размахваш този нож пред очите ни, ще си глътнем езика от страх?
Стегнатата кожена униформа разкриваше добре поддържана и силна атлетична фигура. На фона на това безупречно създание Дженсън се почувства грозна и никаква. Още по-лошото беше, че усети колко не на място звучи теорията и пред тъй уверена в себе си жена. Морещицата сякаш проникваше дълбоко под скалъпената им история. Дженсън знаеше, че ако сега си позволи слабост, двамата със Себастиан са мъртви.
Дженсън се постара гласът и да звучи колкото се може по-застрашително.
— Нося този нож в защита на Господаря Рал и ти ще отстъпиш пред него.
— Нима? И защо?
— Защото той е доказателство за доверието, с което ме е удостоил Господарят Рал.
— Аха. Значи поради простия факт, че това оръжие е у теб, се предполага, че ще ти повярваме, че Господарят Рал ти го е дал. Че ти има доверие? Как ще ме убедиш, че не си го намерила? Хм?
— Да съм го намерила? Да не си се…?
— А как ти звучи това — двамата с този затворник сте нападнали истинския притежател на ножа и сте го убили. Ей така, просто за да се докопате до този тъй красив предмет с надеждата, че ще ви донесе някакви облаги.
— Не мога да повярвам, че изобщо изговаряш на глас такива…
— А може би си страхливка и си убила истинския собственик на ножа в съня му? Или не ти стиска дори толкова и си го купила от някой главорез, който е убил войничето предварително. Така ли стана? Просто си го купила от истинския убиец?
— Разбира се, че не!
Морещицата се надвеси още по-ниско над нея, Дженсън усети дъха и върху лицето си.
— А може би си прелъстила собственика на ножа и си го подмамила да легне между сладките ти крачета, докато партньорът ти го е откраднал. Дали пък не си най-обикновена курва, която е била възнаградена за женските си прелести от някой убиец и крадец?
Дженсън отстъпи назад.
— Не бих, никога.
— Този нож нищо не доказва. Истината е, че не знаем на кого е всъщност.
Предай се.
— Мой е! — упорстваше Дженсън.
Морещицата се изправи и повдигна вежда.
— Нима.
Капитанът скръсти ръце. Себастиан, застанал от едната страна на Дженсън, не помръдна. Дженсън с мъка сдържаше сълзите си, които паниката изтикваше на повърхността. Вместо да се разреве, успя да си придаде заплашителен вид.
Дженсън. Предай се.
— Изпратена съм от Господаря Рал на важна мисия — рече Дженсън през зъби. — Нямам време за това.
— Аха — подигравателно възкликна Морещицата. — Важна мисия. Звучи убедително. — Скръсти ръце. — И каква по-точно мисия?
— Това си е моя работа.
Ледената усмивка се върна на устните и.
— Нещо, свързано с магия, ще да е, а?
— Не те засяга. Изпълнявам задача на Господаря Рал и няма да е зле да го запомниш. Няма да се зарадва, ако разбере, че си завираш носа, където не ти е работата.