По заповед на президента
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Ненкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Президентът, ядосан и разтревожен, иска отговори и лично назначава Чарли Кастило, майор от Специалните части, работещ за секретаря на отдел Вътрешна сигурност Мат Хол, да открие какво става.
Той пътува под прикритие до Европа и Африка и там, подпомогнат от неочаквани съюзници и възпрепятстван от опасни врагове, започва да разплита мистерията, която добива ужасяващи измерения. Ако Кастило не предприеме нещо, тя ще свърши наистина много, много зле не само за него, но и за цяла Америка.
Хол издиша бавно и поклати глава.
— Чарли, чу ли това? — запита той.
— Да, сър.
— Всъщност не точно това беше въпросът, Чарли, и ти го знаеш. Какво мислиш?
— Мислех си, сър, че ако президентът… Мога ли да говоря за това?
Хол изучава известно време Милър, после се обърна към Кастило.
— Той знае, че работиш по заповед на президента, нали?
— Мисля, че вече се е досетил, сър.
— И тъй като вече сме изтървали кравата от обора… — каза Хол и направи знак на Кастило да продължи да говори.
— Сър, щом президентът иска да знае кой какво е узнал и кога го е узнал, и ако ченгетата във Филаделфия знаят нещо, той ще иска да знае и кога ФБР са открили това, нали така?
Хол дълго го гледа. Чарли си помисли: „Той мисли, но не за това, дали Милър да отиде във Филаделфия.“
— Току-що ми хрумна мисъл, характерна за бюрократите от Вашингтон, и малко се срамувам от нея — призна Хол. — Мислех си: „Мили Боже, ако открием самолета преди всички други, доста хора ще загазят и ще ни се ядосат истински. И можем да разчитаме, че ще се опитат да се разплатят с нас.“
— Значи Милър няма да отиде във Филаделфия? — запита Чарли.
— Зависи — каза Хол. Отново извади мобилния телефон от джоба си и набра един от записаните в него номера.
— Мат Хол за генерал Нейлър… Трябва да говоря с него, и то веднага.
Обърна се отново към Кастило и Милър.
— Главнокомандващият Централно командване е отишъл да бяга за здраве по плажа — каза им с усмивка.
Обаче главнокомандващият Централно командване е винаги на разположение — бяха необходими по-малко от деветдесет секунди, за да дадат телефон на генерал Нейлър.
— Като че ли си малко запъхтян, Алън — каза Хол. — А какво ще кажеш за бруленето на вятъра и силните слънчеви лъчи? На твоята възраст…
Това очевидно не развесели генерала. Хол се усмихна.
— Самообладание, самообладание, Алън. Не, това не може да почака. Важно е, но и двамата говорим по мобилни телефони, така че просто ще трябва да ми се довериш. Става дума за този последния човек, който ми изпрати. Бих искал да го използвам по същия начин, по който използвах и използвам първия. Имаш ли нещо против? И, което е още по-важно, ако това ще го накара да си навлече беда, така да се каже…
— Той, разбира се, би се съгласил доброволно.
Хол подаде телефона на Милър.
— Да, сър?
— Да, сър, разбирам. Благодаря ви, сър. Да, сър.
После подаде телефона на Кастило.
— Да, сър?
— Да, сър, добре съм…
— Да, сър, ще бъде направено.
Кастило подаде мобилния телефон на Хол.
— Благодаря ти, Алън. Ще се свържа с теб, когато ще можем да разговаряме свободно. Приятно тичане.
Хол остави телефона обратно в джоба си.
— Какво каза на теб, Милър?
— Сър, той каза УЗКГ, да се поставя на вашите заповеди. Писмените заповеди на Централното командване ще бъдат отдадени утре.
— УЗКГ? — запита Хол.
— Устни заповеди на командващия генерал, сър — поясни Милър.
— О’кей. Забравил съм тази фраза. Ако въобще някога съм я знаел. Когато бях в армията, не можах да видя отблизо нито един генерал.
— Казва се НПЗ, сър — каза Чарли. — Когато няма време да получиш набор от писмени заповеди.
Хол кимна.
— Чух, че са ви забранили достъпа до секретна информация — каза той на Милър. — А аз ви подновявам това право в този момент. Чарли, обади се в офиса и издиктувай нашите бележки и заповеди, за да бъдат записани.
— Да, сър. И какво ще му дадете?
— Всичко, което му е било отнето — каза Хол. — В добавка, упълномощавам те да му кажеш всичко, което трябва да знае за заповедите на президента.
— Да, сър.
— Това също го издиктувай в офиса — нареди Хол.
— Да, сър — каза Кастило и натисна бутона на мобилния си телефон.
— Да, сър — каза и Милър.
— Благодаря ви, комисар — каза Хол. — Когато отидете в офиса в осем, майор Милър и моят изпълнителен помощник Кастило ще ви чакат. Въпросът наистина е важен и съм благодарен за вашето разбиране.
Усети погледа на Кастило върху себе си, докато слагаше край на разговора.
— Да, и ти ще отидеш. По няколко причини. Очевидно нямаш време да дадеш на Милър нужната идентификация, това първо. Второ, искам и двамата да сте извън града известно време.
— Да, сър. А ако се получи друго съобщение от Певснер?
— Мислех, ако си съгласен, да кажем на Джоуел Исаксън да изпрати друг човек тук, в апартамента. Той ще знае само това, което трябва да знае. Че ако се получи обаждане за теб, ти си извън града, но могат да се свържат с теб на мобилния ти телефон и да дадат номера ти на човека, който го поиска.