По заповед на президента
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Ненкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Президентът, ядосан и разтревожен, иска отговори и лично назначава Чарли Кастило, майор от Специалните части, работещ за секретаря на отдел Вътрешна сигурност Мат Хол, да открие какво става.
Той пътува под прикритие до Европа и Африка и там, подпомогнат от неочаквани съюзници и възпрепятстван от опасни врагове, започва да разплита мистерията, която добива ужасяващи измерения. Ако Кастило не предприеме нещо, тя ще свърши наистина много, много зле не само за него, но и за цяла Америка.
— Честно, не мисля, че трябва да чакам чак толкова много. Ако има някаква причина да не мога да имам досието на бюрото си до утре в девет сутринта, защо не ми изпратите писмен доклад за това, та да мога да го покажа на доктор Кохън?
— Да, мисля, че си прав. Изглежда, наистина имаме проблем с комуникацията — трудно ни е да се разберем. Ще чакам досието на Певснер. Беше ми приятно да разговарям с теб, Марк.
Той натисна бутона за край на разговора и постави телефона в джоба си.
— Войната за територия започна — каза той. — Страхувах се, че това ще се случи. — Обърна се към майор Милър и каза: — Надявам се, разбирате, че трябва да ви задам този въпрос.
— Сър?
— Направили ли сте нещо, което мисис Уилсън би могла да сметне за неприлично предложение?
— Не, сър, не съм.
— Колко алкохол изпихте по време на вечерята си с нея?
— Никога не съм вечерял с мисис Уилсън, сър.
— А пили ли сте някога с нея?
— Не, сър.
— А аз изпих по едно питие с нея — каза Чарли.
— Ти? — запита Хол, а когато Чарли кимна, зададе нов въпрос: — А ти направи ли й неприлично предложение?
— Тя ми направи нещо повече от неприлично предложение — каза Чарли.
— И?
— Бях в настроение да приема — каза Чарли.
— Исусе Христе! — каза Милър. — Нали ти казах, че тя е опасна!
— Също така ми каза, че тя не получава у дома си онова, което й е нужно. А и тя е много привлекателна жена. Освен това, предполагаше се, че трябва да повярвам на думите й, че е репортер за „Форбс“, а тя мислеше, че аз съм колега журналист, чието име е Госингер.
— Но ти си знаел коя е, нали? — настоя Хол.
— Да, сър. Дик ми каза коя е всъщност.
— И че не получава онова, което й е необходимо, у дома. И какво точно сте имали предвид с тези думи, Милър?
— Сър, мисис Уилсън е с двайсет и дори може би повече години по-млада от съпруга си. Клюките твърдят, че тя предпочита млади мъже.
Хол дълго го гледа, но нищо не каза. Вместо това се обърна към Кастило.
— Кажи ми, Чарли, и истината, моля те. Защо заведе мисис Уилсън в леглото?
— Сега това изглежда безотговорно, сър. Но случилото се всъщност беше резултат от нейното настояване да види репортажа ми за „Тагес Цайтунг“…
— Защо?
— Вероятно за да се увери, че наистина разполагам с репортаж и че съм журналист. Беше надушила нещо и беше изпратила Дик да ме провери. И искаше да знае дали съм готов с репортажа и какво съм научил за изчезналия „Боинг 727“.
— И какво общо има това с факта, че сте се озовали в леглото?
— Казах й, че може да види репортажа веднага щом „Тагес Цайтунг“ бъде отпечатан — на жаргона на журналистите изразът е „положен в леглото“. А тя отговори: „Защо не когато ние се озовем в леглото?“
— И в този момент вероятно си престанал да разсъждаваш с мозъка си — каза Милър.
— Би могло и така да се каже, предполагам — каза Чарли.
— Да, това наистина е един много сбит доклад, Чарли — каза Хол и поклати глава. — Малко грубичък, но право в целта. Надявам се, че тя си е струвала. Защото това малко… похождение може да ни струва скъпо.
Той хвърли поглед на часовника, който носеше на китката си.
— Не знам след колко време ще се появят хората на ФБР, но не мисля, че мога да рискувам да се върна обратно в офиса. Много се съмнявам, че ще предадат досието на Певснер на теб. Може ли да си вземем кафе и нещо за хапване, как мислиш?
— Кафе, както и огромни чинии с ордьоври, вече пристигат — каза Чарли и тръгна към телефона.
— Сър, мога ли да направя предложение? — запита Милър.
Хол се замисли малко, после отговори:
— Разбира се, защо не?
— Става въпрос за думите на Певснер или на някой от хората му, че съществува връзка във Филаделфия…
Хол кимна в знак, че разбира.
— Сър, може би бих могъл да съм полезен в това.
— Как?
— Баща ми и полицейският комисар са приятели, сър. Комисар Келог, говори ли ви нещо?
— Милър, ще предам на ФБР онова, което Чарли е чул във Виена. Те със сигурност ще разследват въпроса и ще запитат полицията дали разполага с нещо.
— Сър, понякога взаимодействието между ФБР и полицията не е такова, каквото би трябвало да бъде.
— По-точно?
— Сигурен съм, че ченгетата ще отговорят на всички точно зададени въпроси от страна на ФБР. Но вероятно няма да го направят достатъчно бързо. И със сигурност няма доброволно да им дадат информация, която не им е поискана изрично или, ако имат човек, който под прикритие е свързан с мюсюлманите, неговото име. Или…
— И мислиш, че ще се доверят на теб?
— Ще ми се доверят повече, отколкото биха се доверили на ФБР — каза Милър. — Особено ако комисар Келог разбере, че задавам въпросите от ваше име.