Петдесет нюанса сиво

- От колко време работиш за господин Грей?

- От четири години, госпожице Стийл.

Изведнъж изпитах огромна потребност да го бомбардирам с въпроси. Този мъж знаеше всичките му тайни. Но най-вероятно бе подписал договор за конфиденциалност. Погледнах го неспокойно. Имаше същото затворено темерутско изражение като Рей и ми стана много мил.

- Той е добър човек, госпожице Стийл каза Тейлър с усмивка. После кимна в знак на уважение, качи се в колата ми и замина.

Апартамент, кола, работа... всичко се променяше. Но всъщност най-голямата промяна бе Крисчън Грей. Бил добър човек? Сигурно?

Хосе дойде в осем и донесе китайска храна. Бяхме свършили с опаковането. Донесе и няколко бири. С Кейт седнахме на дивана, а той на пода между нас, с кръстосани крака. Гледахме глупости по телевизията, пиехме бира и вечерта се изнизваше. Започнахме да си спомняме случки от тези четири хубави години и се смеехме все по-шумно. Бирата бе почнала да действа.

Отношенията ми с Хосе се бяха върнали към нормалното. Онзи опит за целувка бе забравен. Е, ако не забравен, поне засега беше напъхан с метлата под килима, а моето друго аз се бе излегнало отгоре му, ядеше грозде и потупваше с пръсти в очакване на неделята. На вратата се почука и сърцето ми подскочи. Да не би...?

Кейт отвори и буквално беше пометена от Елиът. Той я сграбчи първо по холивудски, после по европейски. Честно, тези двамата що не хванеха да се разкарат. С Хосе се спогледахме. Бях потресена от липсата им на всякакъв такт.

- Искаш ли да идем до бара? попитах Хосе и той закима бясно. Беше толкова неловко с тези двамата! Как не хванаха да се изчукат пред нас, не знам! Кейт ме погледна с блеснали очи, цялата почервеняла.