Мъртви за света
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди — от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
— Затова значи Халоу е имала зъб на свръхобществото в Шривпорт.
Но Ерик реши да смени темата.
— Казаха ми, че съм прекарал няколко нощи в дома ти.
— Да — усмихнах се аз и любезно зачаках следващия му въпрос.
— И през цялото това време ние… нито веднъж ли…?
— А ти как мислиш?
Ерик се приближи към мен и ме прониза с поглед, сякаш се надяваше да прочете истината в очите ми. Толкова лесно би било да направя една крачка към него и да го прегърна…
— Нямам никаква представа — бавно изрече той. — И това просто не ми дава покой.
Усмихнах се.
— Радваш ли се, че отново ходиш на работа? — попитах.
— Да. Пам се е справяла чудесно в мое отсъствие. Всеки ден изпращам цветя в болницата. За Белинда и за… онова момиче върколак… Мария-Комета?
— Звезда-Мария Купър. А на мен все още не си изпратил цветя — язвително подчертах аз.
— Не съм, но ти оставих нещо доста по-съществено. Под солницата в кухнята — отвърна той в своя защита. — Ще трябва да платиш данък върху тях. Доколкото те познавам, най-вероятно ще ги разделиш с брат си. Чух, че си го намерила.
— Да — кимнах аз и усетих, че съм готова да избухна дори без повод. Близостта му ме изнервяше. Непрекъснато давах съвети на Джейсън да бъде търпелив, а ето че аз самата не можех да ги спазвам. — И какво точно искаш да кажеш с това?
— Искам да кажа, че бързо ще свършат.
Ерик едва ли имаше представа какво означаваха петдесет хиляди долара според моите стандарти.
— Ерик, защо всъщност си тук? Усещам, че нещо те мъчи, но не мога да чета мислите ти.
— Открих мозъчна тъкан върху ръкава на якето си и исках да разбера как е попаднала там.
Кръвта се отдръпна от лицето ми. Имах чувството, че всеки момент ще припадна. А може наистина така да е станало, защото ми се губеха няколко секунди. В следващия момент вече се намирах на дивана, а Ерик седеше до мен.
— Струва ми се, че криеш нещо от мен, скъпа моя Суки — нежно каза той.
Изкушението да му призная всичко стана нетърпимо.
Но тогава се сетих, че така Ерик щеше да добие още по-голяма власт над мен; щеше да знае, че съм спала с него и че той е единственият свидетел на извършеното от мен убийство. Щеше да е наясно, че не само аз съм спасила неговия живот (най-вероятно), но и той моя (със сигурност).
— Харесвах те много повече, когато не помнеше кой си — казах аз и реших да приключа с признанията.
— Тежки думи — въздъхна той.
Почти повярвах, че го е заболяло. Спаси ме почукване по вратата. Силно и властно хлопане, което направо ми подкоси краката.
Новият ми гост бе Аманда, невъзпитаната червенокоса вълчица от Шривпорт.
— Посещението ми е служебно — каза тя. — Така че ще бъда любезна.
Чудесно! Бележим прогрес в отношенията си.
Тя кимна към Ерик и каза:
— Виждам, че вампирът е дошъл на себе си. Поздравления.
Тонът й ми подсказа, че с примирието между вампирите и върколаците беше свършено.
— Радвам се да те видя, Аманда — казах.
— Аха — изсумтя тя. — Госпожице Стакхаус, събираме сведения по молба на върколаците от Джаксън.
О, не!
— Така ли? Заповядай, седни. Ерик тъкмо си тръгваше.
— Не, с удоволствие ще остана да чуя въпросите на Аманда — грейна Ерик.
Аманда ме погледна с вдигнати вежди.
Дявол да го вземе, нищичко не зависеше от мен!
— О, разбира се, остани — отвърнах. — Заповядайте, настанявайте се и двамата. Съжалявам, но не разполагам с много време. След малко трябва да тръгвам за работа.
— Тогава пристъпвам направо към въпроса — каза Аманда. — Преди две нощи онази жена от Джаксън, от която Алсид се отрече… ъм… онази със странната прическа, сещаш ли се?
Кимнах. Как да я забрави човек? Ерик изглеждаше приятно спокоен, но нямаше да е задълго.
— Деби! — сети се Аманда. — Деби Пелт.
Ерик веднага се ококори и на устните му цъфна усмивка.
— Алсид се е отрекъл от нея?
— Да, и то пред очите ти — тросна му се Аманда. — О, прощавай, забравих. Тогава ти беше омагьосан.
Гадината се наслаждаваше на ситуацията.
— Както и да е — продължи тя. — Оттогава Деби не се е прибирала в Джаксън. Естествено, семейството е разтревожено. Освен това са разбрали, че Алсид се е отрекъл от нея, и се страхуват, че може да е пострадала.