Мъртви за света
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди — от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
Видях го да се прозява и ми стана ясно, че вече копнее за сън в топло легло. Настаних го в старата ми спалня. На излизане хвърлих тъжен поглед на отворения капак в килера и пожелах на Джейсън лека нощ. Той ме помоли да не гася лампата в коридора и да оставя вратата леко открехната. Едва ли му е било лесно да преглътне гордостта си и да отправи на глас подобна молба, затова се въздържах от коментар и просто изпълних желанието му.
Сам седеше на масата в кухнята с чаша горещ чай в ръка. Щом влязох, той спря да съзерцава струйката издигаща се нагоре пара, погледна ме и се усмихна.
— Как е той?
Свлякох се на стола до него и въздъхнах.
— По-добре е, отколкото очаквах. Като се има предвид, че през цялото време е лежал в оная студена барака и са го хапали всеки ден.
— Чудно ми е колко дълго е смятал да го държи там Фелтън…
— До следващото пълнолуние, предполагам. За да се убеди в успеха на мероприятието — направо ми призля.
— Дотогава има още две седмици. Проверих в календара ти.
— Добре. Джейсън трябва да възстанови силите си, преди да се изправи пред това ново преживяване. — Затворих очи и стоях така около минута. — Трябва да се обадя в полицията.
— За да им кажеш да спрат издирването?
— Аха.
— Решила ли си какво точно ще им кажеш? Джейсън спомена ли нещо по този въпрос?
— Мога да кажа, че е бил отвлечен от разярен родител на негова бивша приятелка. — Това беше самата истина всъщност.
— Полицаите ще искат да разберат къде точно са го държали, дали е избягал сам или някой го е освободил, как точно се е измъкнал… ще го накарат да им разкаже всичко.
Опитах се да изцедя някаква мисъл от мозъка си, но не успях. Просто седях на стола си, вперила празен поглед в поставката за салфетки, купена от баба ми от ежегодния панаир на занаятите. До нея стояха захарницата и комплектния прибор за сол и пипер, изработен под формата на петел и кокошка. Изпод солницата се подаваше някакво листче.
Чек! За петдесет хиляди долара. Подписан от Ерик Нортман. Господи! Получавах не само пълната сума от споразумението ни, но и най-големия бакшиш в цялата ми кариера!
— О… — изхълцах аз. — Мили боже! — гледах го втренчено в продължение на цяла минута, за да се уверя, че не сънувам. После го плъзнах през масата към Сам.
— Охо! Платил ти е, задето му предложи убежище? — Сам вдигна поглед към мен и аз само кимнах в отговор. — Какво ще правиш с парите?
— Ще ги занеса в банката още утре сутринта.
— Имах предвид в по-дългосрочен план — усмихна се той.
— Просто… ще се отдам на спокойствието. На спокойствието, че ги имам. Ще знам, че… — и тогава, за мой ужас, отново се разплаках. По дяволите! — … че не е нужно да се тревожа непрекъснато.
— Явно не ти е било леко напоследък — каза Сам и поклати глава. — Можеше да… — започна той, но реши да спре дотам.
— Благодаря, но просто не мога да постъпвам така с хората — твърдо казах аз. — Баба винаги казваше, че това е най-сигурният начин да сложиш край на едно приятелство.
— Можеше да продадеш този имот и да си купиш къща в града. Да живееш в близост с други хора — предложи Сам.
Имах чувството, че отдавна е чакал удобен момент да го каже.
— Да напусна тази къща? — поколения от семейството ми бяха живели тук повече от сто и петдесет години. Разбира се, това не я правеше свещена или нещо такова, особено пък след многократните преустройства и модернизации. Замислих се какво ли е да живееш в малка съвременна къща с гладки подове, лъскава баня, удобна кухня с куп модерни електроуреди, гараж. Никакви стари водонагреватели, никакъв мухъл на тавана…
Преглътнах смутено и се насилих да прогоня това прекрасно видение от главата си.
— Ще го обмисля — обещах аз. — Но в момента не съм в състояние да вземам важни решения. Утре ме чака тежък ден.