Мъртви за света
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди — от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
Сетих се за десетките човекочасове, вложени от полицията в издирването на Джейсън, и внезапно се почувствах ужасно уморена. Точно в този момент нямах сили да кроя правдоподобни истории за пред силите на реда.
— Време е да си лягаш — проницателно отбеляза Сам.
Успях само да кимна.
— Благодаря ти, Сам. Много ти благодаря — изправихме се и аз го прегърнах. Прегръдката се проточи по-дълго от планираното, но в обятията му се чувствах толкова защитена и спокойна, че не успях да се откъсна навреме. — Лека нощ. Шофирай внимателно на връщане — за миг ми хрумна да му предложа едно от леглата на горния етаж, но там беше ужасно студено, а и нямах сили да застилам чаршафи.
— Не се тревожи за мен — каза той и се запъти към вратата. — Обади ми се утре.
— Още веднъж благодаря.
— Стига си ми благодарила — усмихна се той. Ерик беше заковал парадния вход с пирони, докато намеря време да оправя резето. Заключих вратата след Сам, измих си зъбите с последните капчици сила, които успях да изцедя, облякох пижамата си и се проснах в леглото.
На другата сутрин, още щом отворих очи, отидох да видя Джейсън. Той все още спеше дълбоко. На дневна светлина пораженията от пленничеството му си личаха още по-ясно. Набола брада, рани и охлузвания по всички видими части от тялото му. Изглеждаше състарен дори в съня си. Коленичих до леглото му и той веднага отвори очи. Погледът му зашари трескаво из стаята и накрая се закова върху лицето ми.
— Значи не е било сън! — дрезгаво каза той. — Ти и Сам наистина сте ме измъкнали оттам. И са ни пуснали да си тръгнем. Проклетата пума ме е пуснала на свобода!
— Да.
— А какво се случи тук, докато ме нямаше? — веднага попита той. — Не, почакай! Може ли първо да отида до тоалетната и да си налея чаша кафе? После ще ми разкажеш всичко.
Може ли? Джейсън искаше позволение! Каква приятна изненада. Брат ми обичаше да раздава нареждания и не си губеше времето с любезности. Поне досега.
Отидох да му налея кафе и той доволно се сгуши между завивките с димящата чаша в ръка. Поговорихме надълго и нашироко за всичко. Разказах му за телефонното обаждане на Баракудата, за взаимоотношенията ми с полицията, за огледа на пристана и за това как взех една от неговите пушки. Джейсън настоя незабавно да види драгоценната си „Бенели“.
— Стреляла си с нея! — възмутено възкликна той.
Не казах нищо. Просто стоях и го гледах втренчено, без да мигам.
Той трепна пръв.
— Какво пък, предполагам, че е била използвана по предназначение. Щом седиш тук жива и здрава…
— Да, благодаря за разбирането. Но, моля те, не ме питай нищо повече.
Той кимна.
— Сега трябва да измислим правдоподобна история за полицията.
— Не можем ли просто да им разкажем истината?
— Ама разбира се, Джейсън! Колко му е? Нека им кажем, че цялото село е пълно със свръхсъщества и бившият приятел на девойката, с която си преспал, е решил да охлади мераците й за свежа кръв, като те направи един от тях. Затова всяка нощ се е превръщал в пума и те е хапал.
Възцари се дълго мълчание.
— Права си. Веднага си представих физиономията на Анди Белфльор — съгласи се Джейсън. — Още го е яд, че ме оправдаха за убийството на онези момичета миналата година. Веднага ще ме обяви за луд, а Баракудата ще е принуден да ме уволни. А аз не мисля, че ще се чувствам добре в психиатрична клиника.
— Е, сексуалният ти живот определено ще пострада.
— Кристъл! Божичко, това момиче! Ти ме предупреди за нея, но аз изобщо не ти обърнах внимание. Значи тя е… сещаш се какво.
— О, за бога, Джейсън, тя е просто шейпшифтър! Променя облика си по пълнолуние. Не се дръж така, все едно тя е Фреди Крюгер или чудовището от „Черната лагуна“.
— Суки, ти знаеш много неща, за които повечето от нас не предполагат, нали? На прав път ли съм?
— Да речем, че си на прав път.
— Освен вампирите…
— Да…
— Има и други?
— Опитах се да ти кажа.
— Да, помня… но просто не можех да го проумея. Искаш да кажеш, че някои наши познати — освен Кристъл — не са точно… човеци, а?
— Именно.
— А много ли са?
Преброих наум онези, които Джейсън познаваше: Сам, Алсид и онази дребна девойка лисица, която черпеше Хойт и брат ми с питиета преди около две седмици.
— Поне трима — отвърнах.
— Откъде знаеш това?
Отвърнах му с мълчание.
— Аха, ясно — каза той след дълга пауза. — Не ми казвай.
— А сега и ти — деликатно намекнах аз.
— Сигурна ли си?
— Не, но ще разберем със сигурност след около две седмици. Калвин ще е наблизо, ако имаш нужда от помощ.