Гайдаря от Хамелин
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Борисова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Гайдаря от Хамелин». Краткое содержание книги:
— Направи го сама. Докосвай се — на свой ред заповяда Ла Моя.
Тя го изгледа с любопитство и даже се изчерви.
— Какво?
— Казах ли ти, че някой е бъркал в бюрото ми? — попита той.
— Няма да говорим за работа. Не и в този момент.
— Тогава започвай да се галиш. — Той замълча за миг, а след това я информира: — Не мога да съм напълно сигурен, но смятам, че който и да е ровил из книжата ми, непременно е видял и моето копие от дневника на специалния отряд.
Тя пъхна ръка в дантелените си гащички и отново се изчерви. Заради този момент си струваше да плати всякаква цена. Тя се изкиска нервно и съблече бельото си.
Ла Моя я погледна.
— Покажи ми какво правиш, когато си сама, а щорите са плътно спуснати.
По кожата й избиха ситни капчици пот и тялото й заблестя като позлатено. Само след миг тя вече лежеше напълно гола върху покривката на леглото.
— Искам да те гледам как се събличаш — рече тя.
— Какво изпитваш? — попита Ла Моя.
— Мммм — изпъшка тя. Ту силно стискаше очи, ту ги отваряше за миг, за да го зърне докато смъква панталона си.
— Приятно ли ти е? — отново опита той.
— Ела тук — промълви тя с несигурен и пресеклив глас.
Ла Моя отвори торбичката и извади някаква кутия.
— Не спирай — нареди той и се отправи към нощното шкафче край леглото. Намери контакта, включи вибратора и го нагласи на високи обороти.
— За теб е — заяви той и й го подаде.
Тя прие уреда и веднага го вкара в употреба. Лицето й се сгърчи от наслада. След миг сякаш спря да диша, а след това силният й вик прокънтя в смълчаната стая.
Когато Ла Моя най-после проникна в нея, Шийла захапа рамото му до кръв.
Тя изпуши две цигари край отворения прозорец. Все още беше гола и седеше, вирнала крака върху кръглата масичка, отрупана с измачкани рекламни диплянки, в които ги информираха, че могат да си поръчат пица в стаята. Все още не бе казала нито дума. Ла Моя си помисли, че или е вбесена от държанието му, или няма сили да говори.
Той се обади пръв.
— Чула ли си, че Лиз Болд щяла да се прибира у дома?
— Чух, че си отивала, за да умре вкъщи.
— Не говори така.
— Ти ме попита — отвърна тя, обвита в облак цигарен дим. Загледа се през прозрачните пердета към бетонната стена от другата страна на тясната уличка. — Остави на мен да се занимавам с Болд. Не се безпокой за него. Ако трябва да се тревожиш за нещо, то е за липсата на сериозни улики. И за това колко още ще търпя един специален отряд, който не постига никакви резултати.
— И какво точно означава това?
— Ами сам се сети — рече тя и вдигна три пръста, имитирайки един от знаците на скаутите. — Ти не си освободен от задълженията си, Джон. Това, че ме чукаш по няколко пъти в седмицата, не те освобождава от отговорност. Не ме разбирай погрешно — с теб ми е приятно. В леглото си много добър. Но трябва да ми докажеш, че и като ченге те бива и си в състояние да ръководиш добре подчинените си. Искам най-после някакъв положителен резултат от анализа на стъклените парченца. И не ми излизай с номера за забавянето на ФБР. Твоя работа е да ги накараш да побързат. Искам да видя финансовите документи на жертвите. Искам най-после да видя някакви положителни резултати, с които да отида при семейство Шотц и семейство Уайнстейн. Всъщност напълно ще ми е достатъчно, ако мога да им върна дечицата. Ти притежаваш забележителен усет и интуиция, но те не са достатъчни за оперативките в четири часа. Не си мисли, че си любимецът на шефката, само защото ти позволява да пъхаш ръка под полата й. Тъкмо обратното… — Едва сега благоволи да го погледне. — … ако не друго, този факт те превръща по-скоро в мой пасив. Ако някой ни засече в момент като този, скандалът ни е в кърпа вързан. Ще кажат, че отношенията ни могат да компрометират работата на специалния отряд. Истината е, че те изобщо не ме познават. И отношенията ми с теб не биха могли да компрометират каквото и да било.
— Значи за теб това са просто някакви отношения? — невярващо възкликна Ла Моя. — Привличане някакво? Малко потене между чаршафите? Какво, аз да не съм някакъв жиголо?
Ла Моя се облече, без да се е изкъпал дори, и побърза да напусне стаята, но последните думи на Шийла Хил все пак го застигнаха:
— Сега може и да си бесен и да си идеш, но пак ще се върнеш. Защото обичаш да чукаш шефката. И в това няма нищо лошо, Джон. На шефката също й харесва.