Гайдаря от Хамелин
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Борисова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Гайдаря от Хамелин». Краткое содержание книги:
Болд отново заговори:
— Цветният прашец, открит в ушната кал на Андерсън, ни дава основания да предположим, че той не само се е допрял до някого. Наличието на цветен прашец означава, че Андерсън е бил лично в някоя цветна градина, оранжерия или поле, а това доказателство, намерено и върху детското легло на семейство Шотц, го свързва недвусмислено с Гайдаря от Хамелин. Обърни се за помощ към агрономическия факултет на университета. Опитай се да разбереш дали цветният прашец и използваният тор могат да ни отведат до някое конкретно цвете. Помоли ги да ти съобщят заключенията си лично, а когато ти се обадят…
— Ще кажа най-напред на теб — прекъсна го тя. — Какво става, сержант?
Само преди няколко минути Болд бе потънал в отчаяние. Но сега изведнъж се почувства силно обнадежден. Доказателствата, правилно интерпретирани, очертаваха една интересна версия. Калта по ботушите на Андерсън в комбинация с цветния прашец, намерен в ушната му кал, със сигурност означаваха нещо важно.
— Добра работа. — Болд погледна Гейнис. — Много съм ти задължен.
Без да сваля поглед от лицето му, тя рече:
— Обади се, ако мога да помогна с още нещо.
Той й благодари.
Гейнис продължи:
— Харесваше ми повече, когато работехме заедно на петия етаж.
— На мен също — призна Болд.
Телефонът иззвъня и Гейнис осъзна, че трябва да тръгва. Болд й подаде папката и й благодари отново.
Тя се обърна и излезе.
Болд остана сам. Един от информаторите му недоволно се оплакваше нещо по телефона, а в душата му се надигаше чувство на вина, което заплашваше да го погълне целия. Истината вече не съществуваше. Беше я унищожил, а заедно с нея и себе си. Истината, която през целия си живот бе издигал в култ, сега изведнъж се бе превърнала в нещо, което човек можеше да изопачава, компрометира и унищожава според желанията си.
Гайдаря от Хамелин не само бе отвлякъл дъщеря му. Откраднал бе и живота му.
29.
Тереза Русо работеше на свободна практика в дома си — ниска и просторна къща, която гледаше към залива Пъджет и белите върхове на „Олимпикс“. Болд я познаваше чрез Лиз — нейната банка бе отпуснала на Русо заем в размер на девет милиона долара, с помощта на който тя бе разширила своя бизнес в сферата на мултимедийния софтуер. Русо бе успяла да изплати заема за единадесет месеца. Година по-късно бе пуснала акции на компанията на пазара и се бе захванала с предприемаческа дейност. Говореше се, че в резултат на всичко това бе спечелила двадесет милиона долара. Тъй като Русо не работеше в полицията, Болд я бе накарал да положи клетва, че няма да разпространява сведения от строго поверителен характер. Изобщо не бе споменал името на Сара. Информира я само, че става дума за изчезнало дете. За Русо това се оказа достатъчно.
Русо беше афроамериканка с лъскава като абанос черна кожа и изправена коса, която носеше силно изпъната и прибрана на тила й. Облечена беше със сини джинси, зелен памучен пуловер и високи ботуши. Беше на двадесет и седем години. Неженена. Работното място на Русо представляваше нещо като кожен трон, покрит с възглавнички. Използваше четиридесетинчов монитор, монтиран на стената, безжична клавиатура и насочващо устройство. И макар че от къщата й се откриваше зашеметяваща гледка към залива, щорите в стаята бяха пуснати, за да изолират слънчевата светлина.
Болд с нетърпение очакваше онова, което тази жена щеше да му каже. Съвсем съзнателно бе премълчал факта, че детето на дискетата е неговата и на Лиз дъщеря. Само бе подчертал, че поради съображения за сигурност, този анализ не може да бъде извършен в полицейското управление. Русо силно стисна ръката му и го погледна с блестящите си зелени очи. А за Болд най-силното предизвикателство се оказа необходимостта изобщо да не споменава името на Сара по време на разговора им.
Русо говореше спокойно и делово, без да сваля поглед от огромния монитор. Работеше с клавиатурата и насочващото устройство със сръчност и рутина, характерни само за хората, прекарващи по осемнадесет часа на ден пред компютрите си.
Тя заговори:
— Нека най-напред да отговоря на въпросите, които ми зададе още когато ме помоли да се заема с това. Този CD-ROM не е уникален. Хиляди хора в тази страна ги притежават. Върху самия диск е изписан серийният номер на производителя, но тази следа няма да те отведе доникъде, защото няма как да стигнеш до продавача. За жалост дискът не притежава никакви характерни отличителни белези и поради тази причина е много хитроумно средство за изпращане на подобно съобщение. При електронната поща остава далеч по-отчетлива следа, която лесно може да бъде проследена. Трябва да признаем, че тя наистина се е справила добре…