Гайдаря от Хамелин

Той разпечата електронното послание от Калиджа. Беше му изпратила пълния финансов отчет — повече от тридесет страници — за две от предишните жертви: едната от Портланд — града, в който Гайдаря бе ударил, преди да се премести в Сиатъл, а другата от Ранчо Санта Фе, непосредствено край Сан Диего — града, от който бе отвлечено първото детенце. Празнината между тези два случая бе огромна и не можеше да бъде пропусната. Значи криеницата продължаваше.

Той прегледа финансовите извлечения, като едновременно с това продължаваше да прослушва записаните телефонни разговори, много от които се припокриваха по съдържание и разкриваха пред него сложната плетеница на течащото разследване. По всичко личеше, че Ла Моя се е превърнал в капитан на кораб без рул, който се носи в половин дузина различни посоки, тласкан понякога от сериозни улики, а друг път воден единствено от прибързани и почти налудничави догадки. Много от нишките, които се следваха, изглеждаха на Болд напълно разумни и обосновани: опитите да се идентифицира цветният прашец; настойчивите искания да получат лабораторните заключения за парченцата автомобилно стъкло; стремежът да се доберат до изчезналите снимки на Андерсън; текущото наблюдение над превозни средства и необитаеми постройки, които се възприемаха като съществена част от начина на действие на Гайдаря от Хамелин. Свързани заедно обаче, тези нишки образуваха по-скоро някакъв абстрактен образ, отколкото ясна и разбираема картина. Разследването като че ли тъпчеше на едно място и не се нуждаеше кой знае колко от помощта на Болд, за да се провали напълно.