Защитения
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-994
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Защитения». Краткое содержание книги:
Единадесетгодишният Арлен живее с родителите си в малък чифлик, на половин ден път от изолираното селце Потока на Тибит. Щом се спусне мрак над света, от земята се издига зловеща мъгла, която обещава сурова смърт за всеки, достатъчно глупав да застане на пътя й. Гладните ядрони – демони, които не могат да бъдат ранени от оръжията на смъртните – се материализират от изпаренията и тръгват на лов за човешка плът.
Залезе ли слънцето, хората остават без друг избор, освен да потърсят убежище в магии и заклинания и да се молят да издържат до сутринта, когато съществата ще се разпаднат отново. Животът на Арлен бива разбит от демонска чума, но в мъката си той успява да осъзнае, че страхът, а не демоните, осакатява човечеството. Вярата, че животът не се изчерпва единствено с постоянен страх, го кара да изостави сигурността на дома си, за да открие нов път.
Малко по-късно Лийша изпрати баща си. Той не искаше да си тръгва, а и тя не искаше да я оставя, но небето беше изпълнено с цвят и вече щеше да му се наложи да подтичва, за да стигне безопасно до вкъщи.
– Колко време няма да те има? – попита Ърни, хванал здраво перилото на верандата с поглед по посока на Анжие.
Лийша сви рамене.
– Зависи на колко има да ме научи госпожа Джизел и колко има да учи Вика, чирачката, която тя изпраща тук. Поне две години.
– Предполагам, че щом Бруна може да се справи толкова дълго без теб, аз също ще мога – каза Ърни.
– Обещай ми, че ще ù проверяваш защитите, докато ме няма – каза Лийша и докосна ръката му.
– Разбира се – отвърна Ърни и се обърна за да я прегърне.
– Обичам те, татко – каза тя.
– И аз теб, кукличке – каза Ърни и я смачка в прегръдките си. – Утре сутрин ще се видим – обеща той, преди да се отправи надолу по замръкващата пътека.
– Баща ти имаше право – каза Бруна, когато Лийша влезе обратно.
– Така ли? – попита Лийша.
– Вестоносците са мъже като всички останали – предупреди я Бруна.
– В това въобще не се съмнявам – отвърна Лийша и си спомни за боя насред пазара.
– Младият господин Марик може и да е самата радост и очарование в момента – каза Бруна – но озовете ли се на пътя, той ще си получи своето, независимо дали искаш или не, а когато стигнете горската крепост, билкарка-небилкарка, няма да са много тези, които ще повярват на думите на едно младо момиче пред тези на вестоносец.
Лийша поклати глава.
– Ще получи това, което му дам – каза тя – и нищо повече.
Очите на Бруна се свиха, но изсумтя, доволна, че Лийша разпознава опасността.
Чу се ясно почукване на вратата точно след първи лъчи. Лийша отвори, а на прага стоеше майка ù, въпреки че Илона не беше посещавала колибата, откакто бе изпъдена с метлата на Бруна. Лицето ù беше буреносен облак и тя избута Лийша от пътя си, за да влезе.
Дори сега, в началото на четиридесетте си години, Илона можеше все още да бъде най-красивата жена в селото, ако не беше дъщеря ù. Но това, че бе есента пред лятото на Лийша, това не я смири. Макар да стискаше зъби и да се кланяше на Ърни, тя продължаваше да се държи като графиня с всички останали.
– Не стига, че ми крадеш дъщерята, ами сега ще я пращаш и надалече! – развихри се тя.
– Добро утро и на теб, майко – каза Лийша и затвори вратата.
– Ти не се бъркай! – сопна ù се Илона. – Вещицата е извратила ума ти!
Бруна се изкикоти над овесената си каша. Лийша застана между двете, точно когато Бруна изтика настрани полуопразнената си купичка и избърса устата си с ръкав, за да отговори.
– Довърши си закуската – нареди Лийша, като ù бутна обратно купичката пред лицето и се обърна към Илона. – Отивам защото така искам, майко. И когато се върна, ще донеса лекове каквито Хралупата на дърваря не е виждала, откакто Бруна изгуби младостта си.
– И това пътуване колко ще отнеме? – настоя да узнае Илона. – Вече изгуби най-добрите си години за плодене, като зарови носа си в прашасали стари книги.
– Моите най-добри...! – заекна Лийша. – Майко, аз съм едва на двайсет!
– Именно! – извика Илона. – Досега трябваше да си родила три деца, като твоята приятелка, плашилото. Вместо това те гледам как вадиш бебета от всяка утроба в селото, освен от собствената си.
– Поне беше достатъчно мъдра да не изсуши своята с чай от пом – промърмори Бруна.
Лийша се извърна към нея.
– Казах ти да си довършиш кашата! – каза тя и Бруна се ококори. Изглеждаше готова за отговор, но изсумтя и върна вниманието си обратно към купичката.
– Аз не съм кобила за разплод, майко – каза Лийша. – За мен животът не свършва дотам.
– А какво друго има? – натисна Илона. – Какво би могло да бъде по-важно?
– Не знам – каза откровено Лийша. – Но ще разбера, когато го открия.
– А междувременно оставяш грижата за Хралупата на дърваря в ръцете на момиче, което никога не си срещала, и на дебелоръката Дарси, която едва не уби Анди и още половин дузина оттогава.
– Става дума само за няколко години – каза Лиша. – През целия ми живот ме наричаше безполезна, а сега трябва просто да ти повярвам, че Хралупата на дърваря не може да се оправя няколко години без мен?
– Ами ако с тебе нещо се случи? – каза сопнато Илона. – Ами ако те изядат ядроните по пътя? Какво ще правя аз?
– Ти ли какво ще правиш? Седем години не си ми казала и една дума, ако не броим опитите ти да ме накараш да простя на Гаред. Отдавна вече не знаеш нищо за мен, майко. Ти просто пет пари не даваше. Така че не се прави, че смъртта ми ще бъде някаква огромна загуба за теб. Ако толкова искаш детето на Гаред на коляното си, ще трябва сама да си го родиш.