Защитения

– Ако до утре сутринта станеш от леглото – каза Лийша на вестоносеца, – ще разбера за това и ще ти се ядосам още повече.

Марик се усмихна слабовато, докато мъжете му помагаха да върви.

– Това беше невероятно! – ахна Мейри, когато Лийша се върна за кошницата си с билки.

– Не беше нищо друго, освен едно безумие, което трябваше да се прекрати – сопна се Лийша.

– Нищо ли? – попита Мейри. – Двама мъже, приклещени като бикове, а ти само им хвърли шепа билки и хайде!

– Да нараниш с билки е лесно – каза Лийша, изненадана, че чува думите на Бруна да излизат от нейната уста, – лекуването с тях е трудната част.

***

Доста след пладне Лийша приключи обиколката си и се завърна в колибата на Бруна.

– Как са децата? – попита Бруна, когато Лийша остави кошницата си. Лийша се усмихна. Всеки в Хралупата на дърваря беше дете в очите на Бруна.

– Доста добре – отвърна тя и седна на ниския стол до този на Бруна, за да може старата билкарка да я вижда по-ясно. – Ставите на Йон Грей все така да го болят, но на акъл е като младо момче. Дадох му пресен благ мехлем. Смит още е на легло, но кашлицата му утихва. Мисля, че най-лошото му се размина.

И тя продължи да описва посещенията си, докато старицата кимаше безмълвно. Бруна щеше да я прекъсне, ако имаше забележка, но напоследък това рядко се случваше.

– Това ли е всичко? – попита Бруна. – А какво ще кажеш за сутрешната суматоха на пазара, за която ми съобщи младият Кийт?

– По-скоро беше идиотия – каза Лийша.

Бруна ù даде да остави темата с едно махване.

– Момчетата са си момчета – каза тя. – Дори когато станат мъже. Струва ми се, че си се справила достатъчно добре със ситуацията.

– Бруна, те можеха да се избият! – каза Лийша.

– О, я стига! – каза Бруна. – Не си първата хубавица, заради която са се сбили мъже. Може сега да не ти се вярва, но когато бях на твоята възраст, и заради мен се строшиха един-два кокала.

– Никога не си била на моята възраст – подразни я Лийша. – Йон Грей казва, че са те наричали „старуха” още когато са е учел да ходи.

Бруна се изкикоти.

– Така си е, така си е – отвърна тя. – Но преди това имаше момент, когато ненките ми бяха пълни и гладки като твоите и мъжете се биеха като ядрони за да ги смучат.

Лийша се вгледа внимателно в Бруна – опита се да обели от нея отминалите години и да види жената, която някога е била, но задачата ù се оказа безнадеждна. Дори да се вземеха предвид всичките преувеличения и истории за тъпчиплевели, Бруна беше поне на век. Никога не казваше точно годините си, а притиснеха ли я, отговаряше: „След стотната престанах да ги броя”.

– Във всеки случай – каза Лийша, – лицето на Марик може малко да се подуе, но няма причина утре той да не продължи по пътя си.

– Това е хубаво – каза Бруна.

– Измисли ли лек за младия пациент на госпожа Джизел? – попита Лийша.

– Ти какво би ù казала да направи с момчето? – отвърна Бруна.

– Сигурна съм, че не знам – каза Лийша.