Защитения

Но днес, докато гледаше как слънцето преминава по небето, Лийша осъзна, че се страхува от посещението на баща си. Това щеше наистина да го нарани.

И нея също. Ърни беше извор на подкрепа и обич, от който тя черпеше винаги, когато животът ù ставаше прекалено труден. Какво щеше да прави в Анжие без него? Без Бруна? Някой щеше ли да види отвъд престилката ù с джобове?

Но колкото и да се страхуваше от самотата в Анжие, тези ù притеснения бледнееха пред най-големия ù страх: получеше ли веднъж достъп до широкия свят, никога нямаше да поиска да се върне обратно в Хралупата на дърваря.

Чак когато видя баща си да се задава по пътеката, осъзна, че плаче. Подсуши очите си и си сложи най-широката усмивка за него, докато приглаждаше нервно полите си.

– Лийша! – извика баща ù и разтвори ръце. Тя се отпусна в тях с благодарност, защото знаеше, че може би за последен път разиграват този малък ритуал.

– Всичко наред ли е? – попита Ърни. – Чух, че е имало някакви неразбории на пазара.

Не бяха много тайните в местенце, малко колкото Хралупата на дърваря.

– Добре съм – каза тя. – Погрижих се за това.

– Ти се грижиш за всички в Хралупата на дърваря, Лийша – каза Ърни и я стисна силно. – Не знам какво бихме правили без теб.

Лийша започна да плаче.

– Стига, стига, да няма такива работи – каза Ърни, улови сълза от бузата на Лийша с показалеца си и я отмахна настрани. – Избърши си очите и влез вътре. Аз ще проверя защитите, а после можем да поговорим за това, което те притеснява, на по паница от твоето прекрасно задушено.

Лийша се усмихна.

– Мама още ли прегаря храната? – попита тя.

– Ако случайно не мърда в чинията – съгласи се Ърни. Лийша се засмя и остави баща си да провери защитите, докато тя сложи масата.

***

– Заминавам за Анжие – каза Лийша, когато паниците вече бяха ометени, – за да се уча при една от старите последователки на Бруна.

Ърни замълча за дълго.

– Разбирам – каза той накрая. – Кога?

– Веднага щом Марик тръгне – отвърна Лийша. – Утре.

Ърни поклати глава.

– Никога няма да позволя моя дъщеря да прекара седмица на открито сама с вестоносец – каза той. – Ще наема талига. По-безопасно е.

– Ще внимавам с демоните, тате – каза Лийша.

– Не ме притесняват само ядроните – каза Ърни многозначително.

– Мога да се справя с вестоносец Марик – увери го Лийша.

– Да държиш мъж на разстояние от себе си през нощта не е същото като да спреш някаква кавга на пазара – отвърна Ърни. – Не можеш да ослепиш вестоносеца, ако се надяваш някога да стигнеш жива. Само няколко седмици, моля те.

Лийша поклати глава.

– Там има дете, чието лечение се налага да започна веднага.

– Тогава и аз ще дойда с теб – каза Ърни.

– Дума да не става, Ърнал – намеси се Бруна. – Лийша трябва да го направи сама.

Ърни погледна старата жена и това се превърна в състезание по твърдост на погледа и волята. Но нямаше воля в Хралупата на дърваря, по-силна от тази на Бруна и Ърни скоро отмести поглед.