За подмяна

За сметка на това разследването, поне докато вървеше, ми даде предостатъчно поводи да се страхувам. Постепенно осъзнах, че става нещо крайно необикновено. Оказа се, че някои полицаи наистина са на заплата при Виналди, но броят на тези хора бе недостатъчен, за да обясни страхотния му възход. Събирайки информацията късче по късче, разбрах, че образно казано, „клубът на неговите почитатели“ започва от върха на полицейската пирамида, а това вече не можех да си обясня. В добрия стар Ню Ричмънд нещата се бяха закротили в едно русло вече маса години и аз просто не можех да разбера по каква причина полицейските началници ще заложат съдбите си с тази на един конкретен бандит.

Мал и аз продължихме да ровим и според мен малко по малко приближавахме към истината, до онази последна седмица преди пет години. Краят дойде в момент, когато интуицията ми казваше, че случаят Виналди е пред разрешаване. При нормални обстоятелства моите интуитивни прозрения не си заслужават хартията, на които са написани, но тогава знаех, че е по-различно. Усещах приближаването на кулминацията като засилваща се вибрация под пръстите и прекарах практически цялата седмица или в офиса, или на улицата, почти забравил за Хена и Анжела.

Последния ден излязох от нас много рано, и все пак недостатъчно рано за Анжела, която изхвръкна от спалнята си и ме прехвана на път към вратата. Хвърли се, както обичаше, срещу мен, успях да я хвана в последния момент, малко непохватно, и едва тогава осъзнах колко отдавна не го бяхме правили. Причината отчасти бе в малкото време, което прекарвах у дома, но също и в това, че тя бе порасла и бе позабравила стария си навик. Изплаших се, наистина се изплаших. Изправен бях пред реалната опасност да изпусна последния период на нейното детство и какво щеше да ми остане тогава?

Пуснах я на пода с целувка по челото, извиках довиждане на Хена през вратата на спалнята и заминах. Не знам, може би и тя беше излязла секунди по-късно в дневната, за да ме целуне и да ми пожелае успешен ден. Никога няма да разбера дали се бе опитала да го направи, защото повече не я видях жива.

Едно е ясно — някой бе разкрил с какво се занимавах и сигурно бе разбрал колко близко съм до истината. Издали бяха присъда и същия ден бяха изпратили някой в апартамента ми, за да разчлени жените, които обичах. Който и да бе той, беше го направил по начин да ми подскажат, че знаят всичко за мен, като се започне от нещата, които бях виждал в Междината, и се свърши със страховете, които живееха в сърцето ми. Последните пет години бях убеден, че е човек, нает от Виналди, а сега вярвах, че не е.