Под напрежение
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Myron Bolitar #10
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-062-8
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под напрежение». Краткое содержание книги:
Майрън стигна до площадката. В един по-скромен дом тукашното можеше да мине и за таван. Целият етаж бе изчистен и образуваше просторно помещение, простиращо се от единия край на сградата до другия. Осветлението и тук бе слабо, но се допълваше от три големи телевизионни екрана в далечния край на стаята. И трите бяха настроени на спортни предавания — бейзболен мач, новините „Спортс Сентър“ на ESPN, пряко предаване на баскетболен мач от чужбина. Звукът им беше изключен. Идеално убежище за зрял човек. В полумрака Майрън различи и пинбол машината — специален модел „Хорс Пауър“. Плюс добре зареден махагонов бар с шест столчета и опушено огледало. По пода имаше разхвърляни някакви огромни отоманки, достатъчно големи за провеждането на оргия.
Една от отоманките беше разположена централно спрямо трите телевизора. Над нея се очертаваше силует на глава. А около нея, по пода — бутилки, вероятно с пиене, предположи Майрън.
Тук музиката замлъкна, сякаш някой я изключи. На Майрън му се стори, че човекът върху отоманката застина — макар че може и само да си въобразяваше. Тъкмо се двоумеше дали да се обади, или да подходи бавно, или просто да изчака, решението му бе отнето.
Човекът се изправи със залитане. И се извърна към Майрън с очертан от светещите екрани силует. Майрън посегна — най-вече инстинктивно — към оръжието в джоба си.
А човекът каза:
— Здрасти, Майрън.
И изобщо не беше Гейбриъл Уайър.
— Лекс?
Онзи едва стоеше на крака. Май беше много пиян. А и да се беше изненадал от появата на Майрън, поне не го показваше. Алкохолът бе видимо притъпил реакциите му. Лекс разпери ръце и се насочи към Майрън. Майрън също пристъпи напред и успя да хване рухващото в обятията му тяло. А Лекс заби нос в рамото му и през сълзи взе да повтаря:
— Аз съм виновен. За всичко аз съм виновен.
Майрън се опита да го утеши и успокои. Доста време му отне. Лекс вонеше на уиски. Майрън го остави да се наплаче. Домъкна го до едно от столчетата пред бара и го настани отгоре му. В слушалката на блутута чуваше гласа на Уин:
— Наложи се да приспя охранителя. Но животът му не е в опасност. Няма да е лошо да побързаш.
Майрън кимна, сякаш Уин можеше да го види. Лекс едва се държеше в съзнание. Поради което Майрън реши да прескочи уводната част и се впусна направо към същността:
— За какво си търсил Сузи?
— Ъ?
— Лекс, не разполагам с никакво време, така че слушай какво те питам. Вчера сутринта си звънял на Сузи. След което тя е хукнала да се среща с Кити и с бащата на Алиста Сноу. Като се прибрала, взела свръхдозата наркотик. Какво й каза по телефона?
Лекс пак се разрида.
— Аз съм виновен за всичко.
— Какво й каза? — повтори Майрън.
— Вслушах се в собствения си съвет.
— Кой съвет?
— Нали ти казах? В „Три Даунинг“. Не помниш ли?
Майрън помнеше: „Бъдете откровени един с друг. Абсолютно откровени“.
— Точно така — залюля се пияният Лекс. — Та и аз казах на любимата си самата истина. След всичките тези години. Сигурно е трябвало още навремето да й кажа, но все си мислех, че тя, така или иначе, е научила отнякъде. Нали ме разбираш?
Майрън нямаше понятие за какво става дума.
— Някъде дълбоко в себе си вярвах, че тя е наясно с истината. Че не всичко се е дължало на случайността.
Ох, никак не е лесно да разговаряш с пиян човек.
— Кое не се е дължало на случайността, Лекс?
— Това, че се влюбихме. Сякаш бе предначертано. А и тя като че открай време знаеше истината. И кой може да каже? Може наистина да я е знаела. Подсъзнателно. Или се е влюбила в музиката, а не в човека. Та те са взаимно свързани, нали разбираш? Как да отделиш човека от музиката? В тоя смисъл.
— И ти какво й каза?
— Истината — ревна наново Лекс. — А сега вече я няма. Аз съм виновен, Майрън. Истината не ни донесе свобода. Оказа се прекалено голяма, за да я понесем. Точно това ми беше убягнало. Че истината може да ви сближи, но може да се окаже и прекалено непоносима.