Светът е пълен с чудеса
- Автор: Парсонс Тони
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Светът е пълен с чудеса». Краткое содержание книги:
Почти беше стигнала до хотела, когато видя лодката за гмуркане. Беше изненадана от бурята или е била на някое от по-отдалечените места за гмуркане. Клатушкаше се несигурно към брега, бялото знаме плющеше лудешки.
Неговата лодка ли беше? Сърцето на Меган се сви.
Хотелското лоби беше почти опустяло, но Меган видя една позната на рецепцията.
— Ще я вземеш ли за пет минути?
Меган й подаде Попи, която запротестира, но се усмихна, когато жената започна да се възхищава на лилавия динозавър с престорен ентусиазъм.
Меган изтича и се подхлъзна на мокрия каменен под в лобито. Дървените капаци на минибара край басейна вече бяха спуснати. Един син плажен чадър се изтъркаля покрай нея и вятърът го вдигна във въздуха. Погледна към морето и я обзе паника, когато не видя лодката.
Напредвайки бавно, Меган се отправи към центъра по гмуркане в далечния край на плажа, а очите й се насълзяваха от вятъра и пясъкът пареше босите й стъпала.
Центърът изглеждаше опустял. Джетовете, морските каяци и ярките платна на уиндсърфовете бяха издърпани на брега, далече от бурята. Но вратата не беше заключена и вътре се долавяше някакво движение. Точно там го откри с шведската туристка, същото момиче, с което го беше видяла преди — в тъмната задна част на помещението сред нахвърляните празни кислородни бутилки, неопренови костюми и друга екипировка.
Вече бяха свършили и се бяха облекли, дори не се прегръщаха. Само че Меган не можеше да се самозаблуждава. Знаеше какво означава това. Означаваше, че отново е съвсем сама с дъщеря си.
А няма по-самотен човек от сам човек с бебе, помисли си Меган.
На витрината на автосалона на братя Барези, без да се притесняват от оживената улица в северен Лондон, двама младежи с качулки правеха нещо на вратата на едно алфа ромео.
Паоло застана на тротоара като вцепенен в очакване брат му всеки момент да се появи с бухалката в ръце или поне с мобилен телефон, избирайки 999.
Но от Майкъл нямаше следа и двамата качулати младежи продължаваха безпрепятствено делото си.
Паоло заблъска по стъклото. Вече бяха отворили вратата и звукът от алармата на колата заглушаваше виковете му. Когато успя да влезе вътре, те вече бяха в колата и този на мястото на шофьора пробваше кой от ключовете от връзката в ръката му ще влезе в стартера.
— Ей, вие! Малки копеленца, обадих се в полицията!
Те го погледнаха изпод качулките, като зли създания от Мордор, и изведнъж изскочиха от колата. Паоло се приближаваше предпазливо към тях и сега отскочи назад, когато те се втурнаха към него, а единият замахна с лост силно към главата му. После избягаха и той ги остави, щастлив да им види гърбовете. Остана сам в оплячкосания автосалон.
Бяха останали само две коли. Разбитата алфа ромео и едно старо мазерати. Две ферарита и едно ламборджини галардо бяха изчезнали. Половината от стоката им липсваше. По-добрата, изключително скъпа половина. Или беше продадена, или открадната. Или бяха забогатели, или разорени.
Откри брат си в офиса. Легнал по гръб с празна бутилка от ракия в ръцете.
Паоло коленичи и го раздруса.
— Къде е стоката, Майкъл?
— Какво? А? Паоло?
— Кажи ми, че си я продал. Продал си я, нали? Всичко, за което сме работили, беше вложено в тази стока.
Майкъл седна със стон.
— Имаше проникване с взлом.
Паоло взе бутилката и я разби в стената.
— Ти, тъпо, тъпо копеле!
— Спокойно. Нали имаме застраховка?
— Мислиш ли, че ще платят за това? Да лежиш смъртно пиян, докато половината от гаменчетата на „Холоуей“ са в нашия автосалон? Момчетата от застрахователното дружество ще решат, че и ние сме в играта. Ще извадим късмет, ако отървем затвора.
— Ами… — рече Майкъл.
— Ами — какво?
— Нямаше те три месеца. Три месеца в Китай. Три месеца бях съвсем сам, само с едно краткотрайно посещение, с цел да се почувстваш ти по-добре, задето те е нямало.
— Ти ми каза, че можеш да се справиш. Каза ми, че можеш да се грижиш за бизнеса сам. — Той се изправи и започна да крачи из стаята, като си скубеше косата. — Господи, Майкъл, какво ще стане с нас? Имам семейство на ръцете си!
Очите на Майкъл бяха зли и изпълнени със завист цепки.