Укротителят на лъвове

– Не били в конюшнята, когато трябвало. Няколко момичета стояли отвън и чакали урокът да започне, но Моли и Марта ги нямало.

– Толкова ли е трудно да си вършат работата като хората? – каза Ейнар, но се сепна, защото Хелга го ощипа по кожата. – Какво правиш, по дяволите?

– Извинявай, не беше нарочно – каза тя.

В гласа ѝ липсваше покорният тон, който бе свикнал да чува, но Ейнар реши да остави нещата така. Днес беше твърде изморен.

– И къде са тогава?

– Аз откъде да знам? – изръмжа Хелга и отиде в банята, за да налее вода.

Ейнар се наежи. Определено не беше приемливо да му говори по този начин.

– Кога ги е видял за последно? – викна той и я чу да отговаря през шума от водата, стичаща се в легена.

– Рано сутринта. Още спели, когато отишъл по спешност във фермата на семейство Леандершон. Но те бяха тук сутринта и не споменаха, че ще ходят някъде. А и колата е тук.

– Ами значи трябва да са наблизо.

Хелга се върна в спалнята с легена и един парцал, а Ейнар я изгледа съсредоточено.

– Но Марта трябва да разбере, че не може да пропуска уроци просто така. Ще изгуби ученичките си и тогава как ще живеят? Цялото ми уважение към клиниката на Юнас, но от нея няма как да забогатеят.

Той затвори очи и се наслади на топлата вода и почистването.

– Все ще се справят – каза Хелга и изстиска парцала.

– Само да не си въобразяват, че могат да дойдат тук и да искат пари назаем.

Повиши глас при мисълта, че може да му се наложи да се раздели с парите, които бе натрупал с толкова усилия и за които Хелга не знаеше. С годините сумата бе станала доста сериозна. Биваше го в това, което правеше, а удоволствията му не бяха особено скъпи. Идеята беше един ден Юнас да получи парите, но Ейнар се боеше, че в пристъп на щедрост синът му може да ги раздели с майка си. Юнас беше като него, но имаше и слаба жилка, която явно бе наследил от Хелга. Ейнар не го разбираше и това го тревожеше.

– Чисто ли е вече? – попита той, когато Хелга му сложи нова риза и я закопча с пръсти, белязани от десетките години домакинска работа.

– Да, до следващия път, когато решиш да се позабавляваш, като разхлабиш торбичката.

Тя се изправи и го погледна, а Ейнар усети раздразнението да пълзи под кожата му. Какво ѝ ставаше? Изглеждаше така, сякаш изучава насекомо под лупа. Погледът ѝ беше студен, бдителен и преценяващ. И преди всичко, не беше изплашен.

За пръв път от много години Ейнар почувства нещо крайно неприятно: несигурност. Беше изпаднал в неизгодно положение и знаеше, че бързо трябва да възстанови обичайното съотношение на силите.

– Помоли Юнас да дойде тук – каза той колкото се може по-сърдито.

Но Хелга не отговори. Просто продължи да го гледа.