Укротителят на лъвове

– Готово!

Ерика направи крачка назад и огледа картата критично. Беше отбелязала родните градове на изчезналите момичета с червено, а местата от картичките със синьо.

– Все още нищо не разбирам.

Патрик влезе в стаята и застана до нея.

– Да, аз също не виждам някаква закономерност.

– А днес открихте ли нещо, което да ви е от полза? – попита Ерика, без да откъсва поглед от картата.

– Не, нищо – каза той, свивайки рамене примирено. – Но тъй като така и така вече си замесена, мога да ти разкажа как мина. Може би ще забележиш нещо, което сме пропуснали. Хайде, да седнем долу и да поговорим.

Той отиде до стълбите и заслиза бавно, като продължаваше да говори през рамо.

– Споменах ти, че мислех да те помоля за помощ. Полицията от всички управления е заснела разговорите със семействата на момичетата и сега получихме копия. Преди разполагахме само с писмените доклади. Бих искал да ги изгледаме заедно и да споделиш с мен всичко, което ти хрумне.

Ерика сложи ръка на рамото му.

– Естествено, че ще ги изгледаме. Можем да го направим веднага щом децата заспят. Но първо ми кажи какво обсъждахте днес, за да съм малко по-подготвена.

Отново седнаха в кухнята и Патрик се запита дали да не предложи да претършуват камерата, за да видят какъв сладолед има.

– Колегата ми от Гьотеборг всъщност искаше да те помоля да ми разкажеш отново за разговора си с майката на Мина. Всички имаме чувството, че случаят ѝ е специален, така че и най-малката подробност може да ни е от помощ.

– Добре, разбира се. Но нали ти разказах всичко още тогава, а спомените ми вече не са толкова пресни.

– Разкажи ми каквото се сещаш – каза Патрик, ликувайки вътрешно, тъй като Ерика отиде до хладилника и извади голяма кутия сладолед „Бен & Джерис“.

Понякога му се струваше, че като живеят заедно достатъчно дълго, хората се научават да си четат мислите.

– Ама вие сладолед ли ядете! – възкликна Мая, която беше влязла в кухнята и ги зяпаше ококорено. – Да му се не види, не е честно!

Патрик видя, че се кани да извика нещо, и се досети какво ще последва.

– Антон! Ноел! Мама и татко ядат сладолед и не са ни дали.

Той въздъхна и се изправи. Извади три купички и започна да загребва сладолед. Тъкмо бе напълнил и последната купичка и очакваше с нетърпение да сипе и на себе си голяма порция от сладоледа с вкус на шоколадов фъдж, когато на вратата се звънна. Веднага след това се звънна втори път, и трети път.

– Кой е пък сега?

Хвърли бърз поглед към Ерика, след което отиде да отвори. Отвън стоеше Мартин с напрегнато изражение.

– Защо не си вдигаш телефона, по дяволите? Търсихме те като обезумели!

– Какво се е случило? – попита Патрик и усети как стомахът му се свива.

Мартин го погледна сериозно.

– Обади се Юнас Першон. Моли и Марта са изчезнали.

Патрик чу как Ерика ахна зад гърба му.