Укротителят на лъвове
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #9
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191509843
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Укротителят на лъвове». Краткое содержание книги:
– Искаш ли да питаш Лайла за тях? Мога да проверя дали би приела посещение – предложи Тина.
Ерика се замисли за миг, погледна увехналата юка на прозореца и поклати глава.
– Благодаря, но първо искам да опитам сама да разбера за какво става дума.
– Късмет – каза Тина и се изправи.
Ерика се усмихна накриво. Късметът наистина беше нещо, от което се нуждаеше.
– Мога ли да взема картичките?
Тина се поколеба.
– Окей, ако обещаеш да ги върнеш.
– Обещавам – каза Ерика и ги прибра в чантата си.
Нямаше нищо невъзможно. Връзката се криеше някъде и тя нямаше да се откаже, докато не я извади наяве.
* * *
Йоста се запита дали все пак не трябва да изчака Патрик да се върне, но имаше чувството, че разполагат с твърде ограничено време. Реши да се довери на интуицията си и да действа въз основа на това, което знае.
Аника му се беше обадила да му каже, че се е прибрала по-рано, защото дъщеря ѝ е болна, така че всъщност може би трябваше да отиде в управлението и да дежури. Но вероятно Мартин щеше да се върне скоро, затова Йоста реши да кара право към Сумпан.
Рики отвори мълчаливо и го пусна да влезе в антрето. Йоста беше пратил есемес на идване, за да се увери, че са си у дома. Семейството го очакваше и напрежението във всекидневната беше осезаемо.
– Нещо ново ли сте открили? – попита Маркус.
Йоста видя блясъка в очите им. Това вече беше надежда не че ще открият дъщеря им, а че ще получат някакво обяснение и шанс за изкупление. Болеше го, че се налага да ги разочарова.
– Не, или поне нищо, което със сигурност да има общо със смъртта на Виктория. Но изникна едно странно обстоятелство, свързано с другия случай, който разследваме.
– Ласе? – попита Хелена.
Йоста кимна.
– Да, открихме връзка между Виктория и Ласе. Но първо трябва да ви съобщя още нещо, което научих. Въпросът е малко деликатен.
Той прочисти гърлото си, без да знае какво точно да каже. Тримата стояха мълчаливо и чакаха. Йоста видя терзанието в погледа на Рики. Гузната съвест, с която вероятно щеше да живее до края на живота си.
– Все още не сме намерили тялото на Ласе, но в близост до колата му има следи от кръв, която пратихме за анализ. Оказа се, че е на Ласе.
– Аха – каза Маркус. – Но каква е връзката с Виктория?
– Ами, както знаете, подозираме, че някой е наблюдавал къщата ви. Открихме цигарен фас в двора на съседите и го пратихме в техническия отдел – каза Йоста, знаейки, че наближава темата, която предпочиташе да избегне. – По свое усмотрение оттам са сравнили кръвта от кея с ДНК от фаса и се оказало, че има съвпадение. С други думи, Ласе е наблюдавал Виктория и вероятно ѝ е пращал неприятни писма. Рики ни каза за тях.
– Да, разказа го и на нас – отвърна Хелена, гледайки към Рики.
– Съжалявам, че ги хвърлих – измърмори той. – Не исках да ги виждате.
– Не се притеснявай за това – каза Йоста. – Никой не оспорва решението ти. Във всеки случай сега работим по теорията, че Ласе е изнудвал някого за пари и въпросният човек в крайна сметка го е убил. И имам предположение кой може да е това.
– Извинявай, но не разбирам – каза Хелена. – Какво общо има Виктория?
– Да, защо Ласе я е наблюдавал? – включи се Маркус. – Каква е връзката с изнудването? Ще трябва да ни обясниш.
Йоста въздъхна дълбоко.
– Смятам, че Ласе е изнудвал Юнас Першон, защото е знаел, че Юнас има извънбрачна връзка с много по-младо момиче. Виктория.
След като най-накрая го каза, усети как рамената му се отпускат. Затаи дъх в очакване на реакцията на родителите. Но тя съвсем не беше очакваната. Хелена вдигна очи и го погледна съсредоточено. После се усмихна меланхолично.
– Объркал си се, Йоста.
* * *
За голяма изненада на Дан, Ана доброволно се нае да закара момичетата до конюшнята. Имаше нужда да излезе навън, да подиша малко чист въздух, и дори присъствието на конете не можеше да я уплаши. Ана потрепери и се сгуши по-плътно в якето си. Освен всички други проблеми все повече ѝ се гадеше. Явно вече не ставаше дума само за нещо на психическа основа. Беше пипнала стомашния вирус, който върлуваше в училището. Успя временно да притъпи симптомите, като изгълта десет зърна бял пипер, но май скоро щеше да стои надвесена над някоя кофа и да повръща.
Пред конюшнята мръзнеха няколко момичета. Ема и Лисен се затичаха към тях и Ана ги последва.
– Здрасти, защо стоите тук?
– Марта още не е дошла – каза едно високо мургаво момиче. – А тя никога не закъснява.
– Значи скоро трябва да се появи.
– Но Моли също би трябвало да е тук и да помага – настоя високото момиче, а останалите кимнаха.