Ловецът

— Държиш се чудесно — каза Хънт. — Продължавай. И тъй, Марджи Карсън.

— Името беше лесно за запомняне, тъй че един ден наистина го проверих. Убийството, семейството, делата, всичко. Явно една от подробностите, която се е запечатала в паметта ми, беше, че е имала дете на име Уайът. Дори не се бях сещала за нея допреди три или четири месеца, когато те срещнах.

— Да, спомням си.

— По време на разговора неволно засегнахме темата, че си осиновен. Вероятно ти е направило впечатление, че веднага след това започнах да задавам доста лични въпроси — на колко години си бил, познаваш ли истинските си родители и така нататък. Защото у мен възникна подозрението, че може би ти си синът на Марджи.

— Което е самата истина — каза Хънт.

— Знам. — Тя замлъкна отново, изпадайки в моментен унес. — Тогава нямах представа как ще се обърне цялата история.

— Никой от нас не е имал.

— Имам предвид другите убийства…

Хънт кимна.

— При това развръзката още не е настъпила, Доди. Боя се, че продължавам да не разбирам защо тогава не си отишла в полицията. И защо не отидеш сега.

— Така ли? — Тя нададе кратък ироничен смях. — Смяташ ли, че ако наистина го направя, ще ме опазят встрани от случая?

— Това вече няма да е нужно. Ти ще си ключовият им свидетел. Щом Ланс е признал пред теб, това е пряко, а не косвено доказателство. Ще бъде достатъчно, за да го осъдят.

— А какво ще стане с мен и Джейми?

Хънт сви рамене.

— Ще ви включат в програма за защита на свидетелите. Съпругът ти ще изчезне. Ще се отървеш от него веднъж завинаги.

За пореден път Хънт явно се стори забавен на Доди.

— Нима действително не разбираш?

— Кое да разбирам?

Тя леко се наведе към него и заговори със снизходителен тон, сякаш обясняваше на дете.

— Аз няма да променя самоличността си, Уайът. Няма да подложа себе си и сина си на това. Не и след всички усилия, които съм положила, за да стигна дотук и да му дам старт в живота. Програма за защита на свидетелите? Сигурно се шегуваш. Да се оставя на милостта на малоумни правителствени чиновници, които до края на дните ми да ми казват къде и как да живея? Наистина ли смяташ, че ще се поставя в такова положение? Никога. Никога. И дума да не става. А освен това…

— Какво?

— Хайде, стига — каза тя след известна пауза. — Сещаш се, че има и още един съществен елемент.

— Кой е той?

— Парите, Уайът. Парите.

— Моля? — поклати глава Уайът. — Нещо не схващам.

— В секундата, в която Ланс разбере, че съм го издала, дори да ме скрият вдън земя, ще лиши Джейми и мен от наследство. Говорим за около петдесет милиона долара. Даваш ли си сметка каква сума е това? Подуши ли, че съм стъпила накриво, ще ме отреже от всякакъв достъп до средствата си, а с адвокати като неговите никога повече няма да ги видя. Не съм понесла толкова унижения и не съм направила толкова саможертви, за да позволя това да се случи. Освен това, както вече споменах, изобщо не вярвам, че полицията ще успее да гарантира физическата сигурност на мен и детето ми.