Ключът на Соломон
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #7
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1520-0
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ключът на Соломон». Краткое содержание книги:
Верен на стриктните си работни методи, майор Фуентес се върна към страницата на университета и провери имената едно по едно. Започна с двусмислените и се увери, че само две от тях бяха португалски. Останалите преподаватели и студенти бяха от Мексико, Пуерто Рико, Перу и други испаноезични страни. Разполагаше с общо двадесет португалски имена. Следващата стъпка бе да ги провери. Бързо откри, че четиринадесет от тях бяха бразилски и по едно от Кабо Верде, Мозамбик и Ангола. Изключи всички.
Взря се в останалите три.
— Някой от вас е приютил клиента ми…
Разгледа профилите на тримата португалци, които посещаваха университета в Джорджтаун. Двама от тях бяха студенти — единият от Порто, другият — от Авейро. Третият бе професор по математика, дошъл на специализация. Сред тримата този му се стори най-обещаващ. Казваше се Жорже де Соуза Маркеш и специализираше модерни информационни системи.
— Хм, потенциален хакер — усмихна се майорът, предусещайки как скоро ще пипне жертвата. — Ако не греша, ти си този, който ровеше в системата ни…
Кликна върху реда с биографията на Жорже де Соуза Маркеш и страницата изпълни екрана. Според биографичната справка заподозреният бе роден във Вила Нова ди Гая и в момента бе професор по математика в Нов лисабонски университет.
Тази информация накара майор Фуентес да прегледа отново досието на Томаш Нороня, което Фъч му бе дал. Ето ти я връзката. Нороня преподаваше в същия университет.
— Бинго!
Разпечата страницата с биографията на Жорже и огради адреса. Професорът по математика, изглежда, живееше в кампуса на Джорджтаунския университет. Прибра листа в папката, изправи се и се отправи към работния си шкаф.
По рафтовете имаше различни оръжия, всяко от които предназначено за определена мисия. В този случай Фуентес търсеше дискретност и затова избра полуавтоматичен пистолет "Зиг Про". Провери пълнителите и заглушителя и го пъхна в кобура, закопчавайки го отпред. След това облече сакото си, взе куфарчето с инструментите за разпит и палтото от закачалката до прозореца и го облече, докато вървеше към вратата.
Обръчът се затягаше.
LVII
— Аха! Интересно име.
При споменаването на проекта "Квантово око" Томаш едва забележимо повдигна вежди. Португалският учен знаеше, че квантовата теория има безброй приложения във всекидневния живот — от лазера до транзистора, през магнитния резонанс и още много съвременни технологии, които функционираха на базата на квантовата механика, затова разбираше интересите на ЦРУ.
— Не ми казвайте, че сте чували за проекта…
— Не, но познавам добре възможностите на квантовата физика — обясни историкът. — Представям си ползата, която странният свят на частиците би могъл да донесе на шпионската дейност. Уверявам ви, че никак не е малка.
— Точно по това работеше баща ми — каза Питър, все още седнал зад бюрото. — Като шеф на дирекция "Наука и технологии", той ръководеше развитието на нови инструменти и технологии, които биха били полезни за шпионската работа на Агенцията. Най-амбициозният от тези проекти бе "Квантово око". Затова баща ми се опитваше да го държи в тайна и въпреки напредъка, реши да не го споделя с никого. "Едва когато е готов", казваше често той. Той имаше специално отношение към "Квантово око". Това наистина вбесяваше Проклетия Фъч. Направо го изкарваше от кожата му.
— Но защо? Закъде е бързал?
— Знаете ли, през последните години Националната служба за тайни операции често търпи критика заради поредицата от провали. Агентите на Фъч не успяваха да съберат информация, с която Агенцията да предвиди атентат срещу американските интереси, кога ще се случи и къде. Дори вчера избухна бомба пред посолство на Съединените щати, рухна цяло едно крило на сградата и все още вадят загиналите от руините, а ЦРУ нямаше ни най-малка представа за планирането му. Пълен срам.
— Имате предвид атентата в Триполи? — попита Томаш. — Тази сутрин видях снимка на ямата пред посолството по първите страници на вестниците. Истински кратер.
— Триполи е просто поредният от серията провали на Агенцията. Истината е, че откакто престанахме да използваме силови методи при разпитите на затворниците в Гуантанамо и други секретни затвори, вече не можем да измъкваме информация от радикалните ислямисти. Новият президент упражнява огромен натиск върху Агенцията и особено върху Фъч. Обвинява го в некомпетентност относно методите му на ръководство. Проклетия Фъч направо място не може да си намери и съзнава, че без коренна промяна и при липсата на действителни резултати ще изгуби мястото си. Ето защо смята, че само "Квантово око" може да го спаси. Проблемът е, че баща ми, който беше доста напреднал с проекта, държеше да не го споделя с Националната служба за тайни операции, докато не го завърши. Фъч не се примири.