Боговете на вината
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Мики Холър #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-458-1
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Боговете на вината». Краткое содержание книги:
Запазих си правото да го призова отново като свидетел и сега времето за това бе дошло. Нямах нужда да измъкна много неща от него, но това, към което се бях устремил, бе жизненоважно. То щеше да се превърне в опорната точка, около която делото щеше да се завърти към страната на защитата. Уитън беше на около 45 години, с двайсет години стаж, опитен свидетел. Държеше се спокойно и говореше делово. Умееше да прикрива враждебността, която всички ченгета изпитват към адвокатите — тя е запазена за моментите, когато съдебните заседатели не присъстват.
След няколко дежурни въпроса, които трябваше да напомнят на заседателите за ролята на Уитън в процеса, се насочих към областите, които ме интересуваха. Работата на защитата е да изгради основа за всяка улика и всяко тълкуване, което смята да представи. Точно за това ми беше необходим Уитън.
— Детектив, когато свидетелствахте миналата седмица, говорихте надълго и нашироко за местопрестъплението и това, което е намерено на него, нали така?
— Точно така.
— И носехте опис, нали така?
— Да.
— И това са вещи и собственост на жертвата?
— Да.
— Можете ли да погледнете този опис сега?
С разрешение на съдията Ланкфорд донесе на Уитън така наречената „книга на убийството“. Ако беше призован от прокуратурата, щеше да седне на свидетелската банка с цял наръч документи от разследването под мишница. Фактът, че не ги носеше, беше малко прозорче към враждебността, която той така умело криеше.
Взех копие от описа, даден ми от съда, и продължих:
— Добре, след като погледнах описа, видях, че в него не фигурира мобилен телефон. Така ли е?
— Не намерихме мобилен телефон на местопрестъплението. Така е.
— Ако си спомняте, господин Ла Кос ви е обяснил, че се е чул с жертвата по-рано същата вечер и че именно този разговор е станал причина той да отиде лично до апартамента й.
— Да, така ни каза.
— Но не сте намерили телефон там?
— Точно така.
— Вие или вашият партньор опитахте ли се да намерите обяснение на това несъответствие?
— Предположихме, че убиецът е взел телефоните й, за да укрие следите си.
— Казвате — телефони. Повече от един ли е имала?
— Да, установихме, че жертвата и обвиняемият са използвали множество телефони еднодневки, за да си вършат работата. Освен това жертвата е имала и мобилен телефон за лична употреба.
— Може ли да кажете на съдебните заседатели какво е телефон еднодневка?
— Евтин телефон с ограничен брой минути за разговор. Когато ги изговориш, го хвърляш, а в някои случаи може и да го презаредиш с още минути срещу заплащане.
— Такива апарати са използвани, защото след като бъдат изхвърлени, по-трудно се получават разпечатки от разговорите им, защото разследващите не знаят откъде да започнат, така ли?
— Точно така.
— И по този начин господин Ла Кос и госпожица Дейтън са комуникирали, за да въртят бизнеса си, така ли?
— Да.
— Но вие не сте намерили нито един от тези телефони в апартамента й след убийството?
— Правилно.
— Споменахте и че жертвата е имала мобилен телефон за лична употреба. Какво имахте предвид?
— Айфон, нейна собственост, по който е водила разговори, които не са били свързани с работата й като компаньонка.
— И този айфон също е липсвал след убийството?
— Да, така и не го намерихме.
— И мислите, че убиецът го е взел.
— Да.
— Какво е обяснението ви?
— Според нас това означава, че убиецът я е познавал, че двамата са контактували по мобилните си телефони и че неговите име и номер трябва да са в списъка с контакти в нейния апарат. Той е взел всички телефони, за да не бъде проследен.
— И те така и не са намерени?
— Да, не са.
— А това накара ли ви да се обърнете към мобилния оператор и да помолите за разпечатки от тези телефони?