Боговете на вината

35.

Защитната стратегия беше проста — да очертае пътека, която щеше да отведе съдебните заседатели до Джеймс Марко и до категоричния извод, че той е престъпен агент, напълно корумпиран и готов да убива, за да прикрие деянията си. Трина Рафърти беше една от стъпките в тази посока и я бях призовал като мой първи свидетел във вторник. Тя бе познавала Глория Дейтън и двете заедно бяха попаднали под влиянието и контрола на Марко.

Въпреки консервативното облекло истинската природа на Трина ясно си личеше. Русата коса на клечки и празният поглед, пиърсингът на носа и татуираните около китките й гривни. Те може да се видят и у порядъчни жени, но всички накуп, заедно с поведението й, не оставяха никакво съмнение каква е, докато вървеше към свидетелската банка. Докато се заклеваше, си спомних, че някога Кендъл, Трина и Глория са се разменяли, защото са си приличали. Вече не. В момента нямаше дори слаба прилика между Кендъл и Трина. Само като погледнех Трина, си представях как е могла да свърши Кендъл.

Трина се закле и без да се бавя, аз потвърдих това, което вече беше очевидно за съдебните заседатели.

— Трина, ти използваш и професионален псевдоним, нали?

— Да.

— Би ли го споделила със съдебните заседатели?

— Трина Трикс.

Тя се усмихна лукаво.

— И каква е професията, заради която го използваш.

— Компаньонка съм.

— Искаш да кажеш, че правиш секс за пари, нали така?

— Да, точно така.

— И откога упражняваш тази професия?

— С прекъсвания от дванайсет години.

— Познаваше ли друга компаньонка, Глория Дейтън, която е използвала също така имената Глори Дейс и Жизел Далинджър?

— Да, познавах Глори Дейс.

— И кога е било това?

— Мисля, че се запознахме преди десет години. Имахме един и същ телефонен диспечер.

— Имахте ли някакви професионални уговорки?

— Разменяхме се, ако това имате предвид. Бяхме три момичета, които си поемахме ангажиментите. Ако някоя от нас беше заета с клиент или графикът й беше пълен и се получеше обаждане за нея, тогава го поемаше една от другите две. И понякога, ако клиент поискаше две или дори три момичета, работехме заедно.

Кимнах и млъкнах за кратко. Това последното досега не бе споменавано и ме разсея, тъй като третото момиче, което все още не бе назовано по име, беше Кендъл Робъртс.

— Господин Холър? — подкани ме съдията. — Може ли да продължим?

— Да, Ваша Чест. Госпожице Рафърти, контактувахте ли с хора от правораздаването по онова време?

— Ами арестувана съм няколко пъти. Всъщност три пъти.

— А арестувана ли сте от Агенцията за борба с наркотиците?

— Не, само от лосанджелиската полиция и шерифа.

— Значи никога не сте задържана от агент на име Джеймс Марко, който работи за Агенцията за борба с наркотиците?