Триумфът на кралицата [bg]

„Знам, че вече си стар човек“, каза Патрик. „Тук не е останало нищо за теб. Получил си своя дял от изобилие и съпругата ти е отдавна мъртва, а децата ти очакват смъртта ти, за да могат да вземат наследството си от теб.“ Той замълча за миг и наклони глава на една страна. „Защо го направи във всеки случай? Какво те накара да поискаш да скриеш камъка?“

Ах, нямаше прости отговори на такъв въпрос. Някога Тристан смяташе, че го е направил за доброто на хората, за да предотврати опустошението, което една магическа война щеше да донесе. Напоследък обаче, честно казано, не знаеше. Може би бе негодувал срещу дома Кавана и магията, с която умееха да си служат. Може би искаше да го направи просто за да види дали подобна дръзка постъпка може да бъде извършена, дали легендите за дома Кавана са верни. Да разбере дали тяхната магия наистина ще умре без камъка.

Усмихна се: „Знам, мислите си, че ще ви кажа. Че ако счупите всичките ми кости, ще ти кажа къде скрих камъка. Е, изпотрошихте ме почти целия. Така че приближете се, момчета. Приближете се, за да мога да ви кажа“.

Принц Фъргъс мигновено се наведе, но Патрик, по-благоразумният, хвана брат си за ръката над лакътя и го възпря. „Можеш да ни кажеш оттук, Аленах“, каза той.

Тристан се изкиска и се задави с кръвта си.

„Би трябвало ти да си наследникът, момче. Не Фъргъс.“

Фъргъс взе една тояга и счупи другата ръка на Тристан, преди Патрик да успее да го спре.

Болката остави Тристан без дъх, накара сърцето в гърдите му да прескочи един удар. Но той стисна малкото си останали зъби и се застави да остане в съзнание, защото имаше още едно нещо, което трябваше да каже на тези отрепки от дома Ланън.