Лудостта на владетелите [bg]

Междувременно общото здравословно състояние на Петър Велики постоянно се влошава, макар че и през последната година от живота си той притежава достатъчно хъс, за да председателства „Пиянския синод“ при избора на новия мним патриарх и да се хвърли в студеното развълнувано море, за да помогне на изпаднал в беда плавателен съд. Но през 1722 г. лекарите са му поставили диагноза „затруднено уриниране и камъни в пикочния мехур“. Поради запушването между пикочния му мехур и уретрата, предизвикано от мускулен спазъм, уринирането му причинява силни болки. През лятото на 1724 г. един английски хирург, д-р Хорн, му поставя катетър и по-късно камъкът е изхвърлен. Но към средата на януари 1725 г. с настъпването на вечерта умиращият цар иска опрощение за стореното от него зло. Рано сутринта на 28 януари 1725 г. той умира от болезнено усложнение на пикочния мехур, както и от цироза на черния дроб — естествена последица от прекалената му злоупотреба с алкохола. Неговата съпругата Екатерина му затваря очите и го наследява на трона като царица на цяла Русия.

Повечето от руските владетели след Петър Велики са хора с изявен характер и дори в случая с Екатерина Велика — и с определен талант. Екатерина не е рускиня по произход, а германска принцеса, омъжена за един млад и глуповат владетел — цар Петър III, насилствената смърт на когото (през 1762 г.) е подготвена не без нейно знание. Техният син, Павел, който негодува от това, че майка му го държи далеч от престола в продължение на цели три десетилетия, е психопат, който след пет години на безумно управление, е удушен с шал от един от офицерите в личната му гвардия. Истинският наследник на Иван Грозни обаче не е член на Романовата династия на руските царе, последният от които — Николай II, е ликвидиран от болшевиките през 1918 г., а диктаторът Йосиф Сталин. Той притежава в максимална степен много от характерните черти и на Иван Грозни, и на Петър Велики, на които много се възхищава.