Есенната република [bg]

Гаврил довърши един от изплашените, мятащи се коне с пистолета си, а Норийн започна да шие веждата на Таниел.

— Съберете оцелелите им — нареди Таниел. — Искам да разбера какво знаят, бездните да ги глътнат. — Виеше му се свят и все още се опитваше да осмисли случилото се. Капанът беше идеален и той се беше насадил право в него. Гледката на лежащите насред пътя адрански войници — неговите войници, го вбесяваше. Вината беше изцяло негова.

Двадесет и трима гренадири бяха оцелели и подир един поглед Таниел прецени, че повечето ще умрат от раните си до сутринта. Собствените му оцелели от Осите можеше и да прескочат трапа, ако избегнеха инфекцията, измъкнали се с дузина леки порязвания общо и за двамата. Конете им, както и тези на Таниел и Влора, бяха или мъртви, или избягали, хвърлили ездачите си.

Норийн приключи с шевовете му и Таниел се изправи на крака. Беше успял да успокои дишането си и да уталожи болката и гнева си. Трябваше да измисли някакъв план. Бяха изгубили ценно време, както и предимството си от петима барутни магове.

Норийн коленичи до един от кезианските гренадири, приготвила собствените си игла и конец.

— Не, недей — каза Таниел. — Няма да получат никаква помощ, докато не ни кажат какво става. — Той обходи редицата гренадири, лишени вече от куртките си и с ръце, вързани зад гърба със собствените им колани. Гаврил ги надзираваше, скръстил ръце и стиснал челюсти. Точно в този момент не приличаше на мъж, който искаш да прецакаш.

— Какво ще кажете? — попита Таниел. — Първият, който ми каже с колко души разполага водещият Привилегирован, ще получи медицинска помощ.

Някои от войниците се взираха в краката си, други бяха вперили мълчалив поглед в него. Една част стенеха от болка, а един плачеше и притискаше окървавеното място отстрани на тялото си.

Таниел повтори предложението си на кезиански. Войниците се спогледаха, но никой не отговори.

— Някой от вас говори ли брудански? Аз знам само няколко думи.

— Аз — отвърна Гаврил и избълва няколко изречения. Мъжете се ококориха и един от тях отговори. Гаврил премина на адрански. — Казва, че са само трима Привилегировани, шестима гренадири и дивачката.

— Защо, в името на бездната, ще говорят брудански? — попита Таниел, макар вече да знаеше отговора.

— Защото са бруданци — отвърна Влора. — Каквато е и армията, окупирала Адопещ.

Гаврил каза:

— Двамата с Норийн открихме пресни дири, девет чифта, на север. Върнахме се чак когато чухме звуците на битката. Водят момичето ти в столицата.

— Копелетата си направиха шега с цялата ни проклета армия — каза Таниел. — Тамас води грешната война.