Да разбиеш мълчанието [bg]

Само че всеки път, когато помолеше за помощ някое от шестте регионални звена, които обслужваха, щеше да забелязва въпросителен знак в погледите им. Възникнали бяха съмнения в почтеността ѝ, и тя можеше да обвинява за това единствено себе си. Беше се възползвала от възможността да се върне към предишния си живот по лесния начин, а трябваше да има смелостта да признае, че се е натикала сама в ъгъла. А сега беше прекалено късно да се откаже от решението си. Последиците бяха станали обществено достояние.

Единственото, което можеше да направи, беше да ги приеме открито. Може би някой ден щеше да успее да избяга от това ново минало. А дотогава можеше само да не се предава.

Докато пристигне на Скенфрит Стрийт, Карол бе изградила постепенно у себе си твърдост, която според нея можеше да устои на всичко, което щяха да ѝ подготвят медиите. Джон Брандън я чакаше в новото общо помещение на отдела, където двама електротехници монтираха последния ред контакти.

— Страхотна работа — бяха първите му думи. — Не вярвах, че ще успеят, но ме опровергаха.

— Благодаря, че осъществи това, Джон — каза Карол и протегна ръка, за да стисне неговата. — Съжалявам, че ти създадох допълнителни затруднения.

Той въздъхна.

— Няма да се преструвам, че не искам нещата да се бяха развили по друг начин. Всичко щеше да е наред, ако някакъв боклук не беше привлякъл вниманието на пресата — той стисна устни.

— Каква позиция ще заемем? Защото неминуемо ще стане дума за това — тя отметна с ръка разчорлените си кичури, но те отново паднаха на челото ѝ.

— Мислих за това през уикенда — каза Брандън. — Ще отричаме — той погледна часовника си. — Готова ли си? Долу чакат трима началника на полицейски подразделения и трима заместник-началници, готови да пришият усмивки на лицата си и да ти кажат колко са щастливи, че твоят отдел ще работи с техните посветени на работата си детективи, за да се довеждат разследванията на тежки престъпления до бърз и удовлетворителен завършек. Добре ли ти звучи?

Карол му се усмихна с облекчение и го последва надолу, към наскоро подновената зала за пресконференции в участъка на Скенфриг Стрийт. Установи със задоволство, че Джеймс Блейк беше прехвърлил задължението да приветства новия отдел на заместника си, някогашен шеф на отдел за борба с наркотиците, чието лице и облечената му в униформа фигура сякаш се състояха единствено от ъгли и прави линии.

— Добре е да те видим отново сред нас, Карол — каза той с отривистия, насечен говор, характерен за Северен Уелс. — Чакам с нетърпение да видя екипа ти в действие.

Тя беше почти убедена, че е искрен. Мина покрай останалите началници, които я посрещнаха с любезни усмивки и твърди ръкостискания.