Да разбиеш мълчанието [bg]

Стейси разбираше колко важна е работата ѝ, но този път съзнанието за това не беше достатъчно, за да ѝ помогне да се съсредоточи. Проверяваше есемесите и електронната си поща на всеки пет минути и се дразнеше от това, че го прави. Чувстваше се не на място в собствената си кожа, непрекъснато напускаше стената от монитори и започваше да крачи из апартамента, отиваше да си налее още вода или започваше да се взира мрачно над покривите на къщите. Защо той не ѝ позволяваше да му помогне? Нали се предполагаше, че тъкмо това се случва между хора, които се обичат?

Когато телефонът ѝ иззвъня, тя едва не се препъна в бързината да стигне обратно до бюрото си. Когато видя, че на екрана се е изписало името на Тони, едва се насили да отговори. Но чувството ѝ за дълг надви над разочарованието и тя включи разговора на високоговорител.

— Книги — каза Тони без никакви встъпителни фрази. — Това е начинът да го намерим.

— В какъв смисъл книги? — Стейси беше работила достатъчно дълго с Тони, за да не го отписва като луд, когато започнеше да сипе подобни мъдрости.

— Работех по профила му и не ми идваха на ум никакви смислени препоръки, които биха могли да ви помогнат да го откриете. Беше много дразнещо, защото обикновено мога да предложа нещо, като в приложната математика — някакво практическо приложение на елемент от теорията. И тогава ми хрумна. Книги.

— Продължавам да не разбирам за какво говориш, Тони.

— Той е подготвял всичко това от известно време. Не се хвърля от убийство на убийство. Избира жертвите си сред жени, които привличат вниманието му, но не такъв е изборът на методите му. Подготвил е вече книгите. Това е единственото логично обяснение. Как в противен случай ще знае, че ще намери достатъчен брой за нуждите си? Разбираш ли? Ако беше започнал наслуки, не би могъл да знае със сигурност; че ще намери достатъчно прочути жени-писателки, които са се самоубили, за да му свършат работа за нуждите на цяла кампания. Това е като фаталният дефект в „Седем“, където убиецът очевидно се беше заел с подготовката на поредицата убийства поне година по-рано, но как би могъл да знае, че ще попадне на ченге, чийто грях е гневът? Полицаят би могъл да се окаже страхливец, да е завистлив или надменен. Това е случай на лошо планиране. Нашият човек също изготвя планове, и оставя у мен впечатлението, че ги изготвя добре. Убеден съм, че си е подготвил една малка, спретната купчинка книги, с които да отбелязва всяка смърт, така че светът в крайна сметка да забележи, че поредицата смъртни случаи имат една обща черта. Че жените се самоубиват, защото се срамуват от това, което са казали, и че копират една от друга, оставяйки книги вместо предсмъртни писма.