Да разбиеш мълчанието [bg]

40.

Стейси бе задействала няколко рутинни операции и пишеше код, с който да осъществи още търсения. Такива занимания обикновено я изпълваха с дзен спокойствие. Но днес не беше така. Днес тя се чувстваше нестабилна като небалансирано колело. Сутрешната среща с колегите ѝ беше успокояваща и интересна, и ѝ припомни всички причини, поради които бе посрещнала с възторг възможността да работи отново в екип, оглавяван от Карол Джордан. Но после всички се бяха разпилели, всеки със своята задача, и тя остана сама, без възможност да се скрие от тревогата, която тлееше подмолно у нея още от сутринта, когато съобщи на Сам за екипа за разследване на тежки престъпления.

Същата вечер той беше потиснат, а по-късно, когато си легнаха, тя трябваше да го накара почти насила да я прегърне. „Знам, че тя не ми вярва, но заслужавам да ми се даде възможността да докажа, че греши по отношение на мен“, беше казал той. Не можеше да се отърси от тази мисъл, като дете, чоплещо коричка на рана. На Стейси ѝ се искаше да може да каже нещо, което би го накарало да се почувства по-добре. Знаеше, че той е добро ченге; искаше ѝ се да накара Карол Джордан също да приеме това.

Не го беше виждала от сутринта на следващия ден. Беше излязъл, след като ѝ каза, че ще се срещне с приятели и вероятно ще заминат за Лийдс, за да слушат някаква група. Стейси му беше пратила няколко есемеса, остави и съобщение на гласовата поща, но той не беше реагирал. Тя нямаше голям опит с мъжете, но знаеше, че когато достойнството им е засегнато, те имат нужда от време и свободно пространство, за да ближат раните си, затова се опитваше да не го притеснява.

Реши да прескочи до апартамента на Сам на прибиране след обсъждането. Той не отговори по интеркома, а тя нямаше ключ. Когато му беше дала ключ за своя апартамент, той беше казал: „Няма смисъл и аз да ти давам ключ от моето жилище. По каква причина бихме поискали да отидем там, след като имаме това място тук на свое разположение?“ Тя беше очарована от това, че той явно харесваше много дома ѝ, но сега ѝ се искаше да беше настояла. Не ѝ беше приятно да си представя как той седи сам у дома, обзет от тежки мисли за това, което приемаше като свой провал. Тя искаше да го успокои, да го убеди, че продължава да има големи възможности да направи кариера. Но сега не ѝ оставаше нищо друго, освен да се прибере у дома и да се върне към безкрайните рутинни операции, които можеха да отведат екипа по-близо до един безмилостен убиец.