Погребани тайни [bg]

— Каза, че отива да се види с една приятелка в града и когато се събудих, намерих това подпряно на кафеварката. Какво означава?

Означаваше, че някой я е предупредил, че ФБР ще я притисне, макар че истината беше, че вината на Аня Афанасева трудно можеше да се докаже.

— Понякога е нужна криза, за да се разбере кой кой е — казах аз.

Съмнявах се, че разбра какво имам предвид. Маркъс поклати глава, сякаш се опитваше да се отърве от досадна муха или мисъл.

— Ник, искам да я намериш.

— Не мисля, че тя иска да бъде намерена.

— За какво говориш, тя е моя съпруга. Обичаше ме!

— Може би повече е обичала парите ти.

— От месеци знаеше, че съм разорен, между нас нищо не се промени.

— Е, Маркъс, сега си напълно разорен, нали?

Той мълча дълго, а после се извърна.

— Стига, Маршъл, наистина ли си мислеше, че ще успееш да прехвърлиш 45 милиона долара извън страната, без никой да разбере? Вече не е толкова лесно.

Маркъс се изчерви.

— Добре де, имах си един малък запас. Пари, които нямаше да докосвам. Които ще ми трябват, ако искам някога да се върна в играта. — Звучеше отбранително, почти възмутено. — Виж, няма да се извинявам за онова, което притежавам!

— Да се извиняваш ли? За какво имаш да се извиняваш?

— Именно!

Той не забеляза саркастичния ми тон.

— От самото начало си напълно последователен — и за миг не спря да ме лъжеш. Дори когато отвлякоха Алекса първия път и ти каза, че нямаш представа кой стои зад това. Знаел си, че хората на Шектър размахват камшика, за да се уверят, че ще правиш каквото ти се казва. Допускам, че Анелиз е подозирала истината, може би затова реши, че не може да живее повече с теб.

Той се поколеба за няколко секунди и явно реши да не отрича.

— Виж, ако е за парите, няма проблем. Ще ти платя — каза той и ъгълчетата на устните му потръпнаха, сякаш се опитваше да прикрие усмивката си.

Изсмях се.

— Както ти казах, Маркъс, вече си напълно разорен. От девет часа тази сутрин наистина нямаш пукнат грош. Обади се в „Ройъл Кеймън Банк & Тръст“, четиридесет и петте милиона са били изтеглени тази сутрин.

— Изтеглени? — Маркъс се просна на дивана и се залюля напред-назад, сякаш смяташе или да се моли, или да се разридае. — Как можа да ми се случи отново?

— Е — отвърнах аз, — може би не е било особено умно да ги влагаш на името на Белинда.