Погребани тайни [bg]

След като пътувахме известно време, аз казах:

— Приготвил съм ти нещо.

— Оп-па…

— Погледни в жабката.

Тя ме погледна объркано, отвори жабката и извади малка несръчно опакована кутийка. Вдигна я и се престори, че се възхищава на постижението ми.

— Ти си същинска Марта Стюарт — подразни ме Даяна.

— Не ми е силна страна — признах аз. — То се вижда.

Тя разкъса хартията и зяпна.

— Не мога да повярвам — заяви Даяна, взирайки се в осмоъгълното черно шише с парфюм. — Къде намери „Nombre Noir“, за бога? При това цели 30 милилитра! Последния път, когато погледнах в Ибей, 15 милилитра се продаваха за повече от 750 долара. Откъде го намери?

— Помниш ли моя приятел, търговецът на оръжие от Йордания?

— Самир ли?

— Да. Сами ми го намери. Един от клиентите му, шейх от Абу Даби, държал голям запас в склад с климатик.

— Благодари на Самир от мое име.

— О, благодарих му, повярвай ми. Все едно го молех за ядрена глава. Само че когато ми го прати, ти вече беше заминала.

— Можеше да ми го пратиш.

— Нямам доверие на пощите — излъгах аз.

Даяна веднъж ми обясни, че „Nombre Noir“ е един от най-хубавите парфюми, създавани някога, но вече било невъзможно да се намери — компанията, която го произвеждала, губела пари при продажбата на всяко шише. На всичкото отгоре, с присъщата си мъдрост Европейският съюз решил да забрани една от основните му съставки, наречена „дамаскон“, тъй като предизвиквала засилена чувствителност на кожата към слънцето у извънредно малък процент от хората. От компанията изтеглили от пазара всички шишета, които успели да намерят, и ги унищожили, като ги натрошили с валяк.

Щом тя ми каза, че е невъзможно да се намери такъв парфюм, аз естествено реших да намеря.

— Пада ми се, като заминавам, без да те предупредя — засмя се тя.

— Да, точно така.

— Като стана дума за това, предложиха ми работа като специален агент в Маями — каза тя.

— Ей, това е страхотно! — възкликнах аз с целия ентусизъм, който успях да си наложа. — Поздравления! В Маями е страхотно.

— Благодаря.

— Трудно се отказва на такова предложение.

Неловкото мълчание сякаш се проточи безкрайно.

— Ами мястото на Гордън Снайдър?

Шефовете на Снайдър не бяха доволни от факта, че е поставил проследяващо устройство в телефона ми без одобрението им, а после се е опитал да покрие следите си, като излъже, че таен информатор му е съобщил местонахождението на Маурицио Перейра. Понижиха го и го изпратиха в Анкоридж. Чух, че от бюрото му се виждала Русия.

— Не, за това място търсят специалист по организираната престъпност. Нико, може ли да те попитам нещо за Роман Наврозов?