Погребани тайни [bg]

Проблесна стомана — 13-сантиметров нож с черна дръжка и объл стоманен бутон в горната част. Той замахна към мен и острието сряза ухото ми. Беше студено, горещо и изключително болезнено. Замахнах с десния си юмрук, но той бе опрял върха на ножа под лявото ми око, всъщност в самата му основа, и дращеше фината кожа. Натисна дръжката и острието проби тъканта. Исках да затворя очи, но не го направих и продължих да се взирам предизвикателно в него.

— Знаеш ли какво е това? — попита Жуков.

Приятелят ми от КГБ ми беше предупредил за ножа „WASP“.

— Дуся — казах аз.

Той замръзна за части от секундата, името на майка му сякаш го стресна.

— Говорих с нея. Знаеш ли какво ми каза?

Той примигна и присви очи, а ноздрите му се разшириха. Тази секунда ми беше достатъчна. Свих левия си крак, притискайки неговия десен зад коляното и го дръпнах към себе си, забивайки дясното си коляно в стомаха му. Сграбчих лявата му китка и двете противоположни сили го усукаха встрани. За миг го претърколих по гръб на пода, забих десния си лакът в дясното му ухо и наведох глава, за да я предпазя с дясното си рамо. Докато коляното ми притискаше крака му, той мощно замахна с десния си юмрук, обърсвайки темето ми няколко пъти, но аз бранех всички уязвими места. Сграбчих китката му, притискайки пръстите, стиснали дръжката на ножа. Опитвах се да отслабя хватката му и да го избия от ръката му, но бях подценил издръжливостта му и почти нечовешката му сила. Докато се борехме за ножа, Жуков заби коляно в слабините ми, запращайки вълни от осакатяваща болка дълбоко в стомаха ми, и отново се преметна върху мен, насочвайки върха на острието към лявото ми око. Хванах ръката му и се опитах да го избутам, но успях само да я задържа на мястото й, трепереща от изтощение, но готова да удари.

— И да ме убиеш — с мъка изговорих аз, — няма да има никакво значение. Останалите идват насам.

— Ще бъде твърде късно — отвърна той с крива усмивка. — Ковчег бъде пълен с вода, а мен няма има. Докато изкопаят, вече бъде мъртва.

Ножът се доближи и аз се опитах да го отблъсна. Той се разтресе, но не се отмести от окото ми.

— Мисля, че познаваш това момиче — каза той.

— Така е.

— Нека каже какво направила мене — каза той. — Голяма мръсница тая малката.

Изревах от гняв и за последен път го блъснах с цялата сила, на която бях способен. Той залитна встрани, без да изпуска дръжката. Забих коляно в стомаха му, блъснах ръката му назад и ножът потъна в гърлото му, в меката плът под брадичката. Едва после разбрах какво е станало в следващия момент. Дланта му явно се беше плъзнала с половин сантиметър навътре, натискайки изпъкналия метален бутон, и ножът изстреля огромна топка замръзнал газ в трахеята му. Чух високо изпукване, после — съскане и по лицето ми се посипа отвратителен душ от кръв и сдъвкани хапки. Кехлибарените очи на руснака се опулиха и аз зърнах в тях нещо, наподобяващо неверие.