![За честта на Вор [Shards of Honor - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/1/6/5/za-chestta-na-vor-shards-of-honor-bg-download.jpg)
За честта на Вор [Shards of Honor - bg]
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #3
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-000-4
- Переводчик: Николай Василев
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «За честта на Вор [Shards of Honor - bg]». Краткое содержание книги:
Предаден и изложен на смъртна опасност, Воркосиган среща жената, способна да го разбере и подкрепи, когато трябва да вземе най-важното решение в своя живот.
Изминаха три пълни денонощия без да се случи нищо особено. Апаратурата ловеше единствено дребни космически отломки и Ферел сериозно започна да се надява, че бараярският благородник ще се окаже последния улов по време на дежурството им. Краят му вече се виждаше, най-накрая ще се наспи както трябва… После обаче дойде молбата на Бони.
— Фалко, много ще съм ти благодарна, ако направим още няколко допълнителни кръга — каза тя. — Летим по приблизителна траектория, в точно изпълнение на заповедта. Но понякога става така, че при избухването на улучения кораб телата получават далеч по-голямо ускорение и могат да се озоват извън предварително изчислените параметри…
Ферел не беше очарован. Но след това си представи удоволствието от още един ден свободен пилотаж и изкушението надделя. Разсъжденията на Бони се оказаха правилни — само половин ден по-късно върху екраните на мониторите изплува поредната тъжна картина.
— О! — възкликна Ферел, след като фокусира външните камери. Трупът в космоса се оказа на жена. Бони го привлече в товарния отсек с безкрайно внимание. Този път Ферел нямаше никакво желание да присъства на огледа, но медицинската сътрудничка вече беше свикнала с него.
— Аз… Аз не искам да гледам обезобразеното тяло на жена… — направи опит да се измъкне той.
— Твоя воля — сви рамене Бони. — Но според мен, не е честно да отхвърляш една личност, само защото е мъртва… Не би имал нищо против тялото й, ако беше жива, нали?
Той не можа да сдържи усмивката си:
— Равни права и за мъртвите, значи…
— Защо не? — погледна го сериозно тя. — Част от най-добрите ми приятели са трупове!…
Той само изсумтя, а Терса колебливо добави:
— Специално в този случай бих се радвала на компанията ти…
Слязоха в кабината и медицинският техник се залови за работа. Положи останките на жената върху масата, съблече я, изми я и направи всичко възможно да изпъне вкочанените крайници. Накрая се наведе и целуна посинелите устни.
— О, Господи! — извика Ферел, обзет от отвращение. — Вие НАИСТИНА сте луда! Проклета любителка на трупове, при това ЛЕСБИЙКА! — Скочи на крака и решително тръгна към вратата.
— На такава ли приличам? — попита тя. Гласът й беше тих и абсолютно спокоен. Това го накара да се закове на прага и да извие глава. Погледът й беше спокоен и нежен, почти като този, с който наблюдаваше своите трупове. — В какъв странен свят живееш, Господи… Кой знае какви мисли ти минават през главата…
Отвори някакъв куфар, отвътре извади красива рокля, фино бельо и чифт бели, богато бродирали чехли. Това е сватбена рокля, съобрази Ферел. Тази жена наистина е психопат!
Бони облече трупа, нагласи черните къдрици около лицето и едва тогава дръпна ципа на хладилния чувал.
— Мисля да я сложа до онзи висок и красив бараярец — обяви тя. — Ако се бяха срещнали на друго място и в друго време, те двамата положително щяха да се харесат… Докато лейтенант Делео все пак е бил женен…
Зае се да надписва етикета, едновременно с това в главата на Ферел започна да се оформя едно ужасно подозрение. С усилие на волята той преодоля объркването си и пристъпи напред. Нещата изведнъж дойдоха на мястото си.
НА ТОЗИ ТРУП ТЯ НЕ НАПРАВИ НИКАКВИ ПРОВЕРКИ ЗА САМОЛИЧНОСТ!
Вън, през тази врата ей там! — заповяда си той. Ето какво трябва да направиш, при това веднага! Но краката му тръгнаха в обратна посока и се спряха на метър от трупа. Очите му се сведоха към табелката.
МИЧМАН СИЛВИЯ БОНИ, ВЪЗРАСТ: ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ.
Неговата възраст!…
Тялото му се разтърси от неудържими тръпки. Господи, в тази стая НАИСТИНА е студено! Терса Бони затвори куфара и отиде да докара въздушния палет.
— ДЪЩЕРЯ ТИ?! — прошепна дрезгаво Ферел и това беше всичко, което успя да излети от скованите му устни.
Тя мълчаливо кимна.
— Какво ужасно… ужасно съвпадение!…
— Не е съвпадение — поклати глава жената. — Нарочно помолих да ме изпратят в този сектор…
— О… — Той преглътна и се обърна да си върви, после рязко извърна пламналото си лице към нея: — Извинявай за това, което казах преди малко…
— Няма нищо.
На лицето й отново се появи тъжната и замислена усмивка.
До края на деня не откриха нищо, с изключение на дребни отломки. Постигнаха негласно споразумение да направят още един кръг по леко спираловидна орбита, просто за да са сигурни, че няма да пропуснат и последната траектория. Тук откриха още един труп, далеч по-отвратителен от предишните. В корема му зееше огромна рана, червата висяха навън, замръзнали като храст с гротескна форма.