За честта на Вор [Shards of Honor - bg]

— Вината не е тяхна, нали? — каза Бони и посочи екрана: — От нашите е… Личи си по униформата.

— Уф!

Върху лицето на Ферел се изписа притеснение и той направи опит да го прикрие с пресилен смях.

— Това май ви харесва, а?

— Да ми харесва ли? Не… Но вече девет години работя в Отдела за идентификация и мога да кажа, че работата в условия на вакуум е за предпочитане… Съвсем различна от онази, която сме принудени да вършим на някоя планета…

— Какво й е толкова за предпочитане? — учуди се Ферел. — Та тези трупове са напълно обезобразени от декомпресията!

— Така е, но поне не са разложени…

Той напълни дробовете си с въздух и бавно го изпусна.

— Разбирам… Предполагам, че след малко ще бъдете доста… хм… напрегната… Вярно ли е, че вашите хора им викат „трупове-ледници“?

— Някои наистина го правят — кимна тя. — Но аз не съм от тях…

Маневрите по вкарването на разкривения труп в товарния отсек скоро приключиха, люкът автоматично се затвори.

— Сега се налага да изчакаме няколко часа за размразяване — обясни тя. — След което ще е готов за работа…

— А вие как ги наричате? — любопитно я изгледа Феел.

— Хора.

Усмихна се на озадаченото му изражение и бавно излезе. Насочи се към помещението в съседство на товарния отсек, което беше пригодено за морга.

При поредната почивка любопитството му надделя и той се насочи надолу. Надникна през вратата на кабината и видя, че масата за аутопсии е все още празна, а жената с червена униформа седи зад бюрото си.

— Здравейте…

Тя рязко вдигна глава, на лицето й се появи усмивка:

— О, пилот! Заповядайте…

— Благодаря… — Поколеба се за миг, после добави: — Знаете ли, можем да престанем с тези официалности… Наричайте ме Фалко…

— Правилно — кимна тя. — Моето име е Терса…

— Така ли? Братовчедка ми се казва Терса…

— Това име се среща често — усмихна се жената. — В училище бяхме три Терси… — Стана и пристъпи към някакъв уред, прикрепен за вратата на товарния отсек. — Предполагам, че вече е готов да бъде изтеглен на брега… Образно казано, разбира се…

Ферел се размърда на стола и нерешително се покашля. Не знаеше дали да остане, или да се извини и да се оттегли.

— Доста гротескна форма на риболов — промърмори той. МАЙ Е ВРЕМЕ ДА СЕ ОТТЕГЛЯ…

Тя взе контролния панел на въздушния палет и влезе в товарния отсек. Оттам се разнесе някакво думкане, после фигурата й отново се показа на вратата. След нея плуваше въздушният палет. Трупът бе облечен в тъмносинята униформа на офицер от пехотата, покрит от главата до петите с дебел пласт лед, който вече беше започнал да се топи. Ферел потръпна от отвращение.

КРАЙНО ВРЕМЕ Е ДА СЕ ИЗВИНЯ И ДА СЕ ОТТЕГЛЯ! Но вместо това се облегна на вратата и зачака.

Терса взе някакъв инструмент с размерите на молив, свърза го с натрупаните върху рафта компютри и го насочи към очите на трупа. От върха на молива блесна синкава светлина.

— Ретинална идентификация — поясни тя, после взе някакъв друг уред с размерите на бележник и го притисна към чудовищно подутите длани. — Пръстови отпечатъци… Винаги ги комбинирам, след което ги подлагам на сравнителен анализ. Понякога очите са напълно унищожени и могат да станат грешки… А това никак няма да е приятно за роднините на покойния, нали? — Премести поглед към показанията на екрана и започна да си тананика. След малко престана и вдигна глава: — Ето, всичко е наред… Лейтенант Марко Делео, двадесет и девет годишен… Добре дошъл, лейтенант, нека видим какво мога да направя за теб…