Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Космическая фантастика » За честта на Вор [Shards of Honor - bg]
За честта на Вор [Shards of Honor - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

За честта на Вор [Shards of Honor - bg]

Электронная книга - «За честта на Вор [Shards of Honor - bg]». Краткое содержание книги:

Арал Воркосиган има лични мотиви за избора на военна кариера. Но политическите интриги на Бараяр обезсмислят и най-достойните му постъпки. Разкъсван между честта и дълга, на него му предстои да участва в чудовищен заговор, който може да се окаже единственото спасение от коварния принц, готов да узурпира властта на умиращия император.
Предаден и изложен на смъртна опасност, Воркосиган среща жената, способна да го разбере и подкрепи, когато трябва да вземе най-важното решение в своя живот.
1 ... 102 103 104 105 106 107 108 109 110 ... 112
Перейти на страницу:

— Ами… Другата седмица ще ме изпишат. Ще се прибера у дома, после вероятно ще тръгна да си търся работа… Понятие нямам каква…

— Лошо — въздъхна с каменно лице Воркосиган. — Това, което ще ти кажа, вероятно ще промени плановете ти, но няма как… Лейтенант Куделка, вие имате ново назначение! — Протегна ръка и положи на нощната масичка заповед за назначение, заповед за повишение в чин лейтенант и чифт червени нашивки.

Корделия с интерес наблюдаваше промените по изразителното лице на Куделка. Първо се появи смайването, бързо заместено от надеждата. Бавно взе заповедите и започна да ги чете.

— О, сър! — извика той. — Зная, че не е шега, но сигурно е станала някаква грешка! Личен секретар на новоизбрания регент! Господи, нямам представа от подобна работа! Не, това е невъзможно!…

— Същото каза и новоизбраният регент, когато му предложиха тази длъжност — намеси се с усмивка Корделия. — Предполагам, че двамата заедно ще навлизате в задълженията си…

— Но защо се е спрял на мен? Вие ли ме препоръчахте, сър? Като се замисля… — Ръцете му отново разгънаха заповедите, очите му пробягаха по редовете. — Всъщност, кой ще е новия регент? — Отправи въпросителен поглед към Воркосиган и най-после включи: — Мили Боже! — За изненада на Корделия, нито се усмихна, нито направи опит да поднесе поздравления: — Но това е… Това е страхотна работа, сър! Тия в правителството най-сетне свършиха нещо свястно! Ще бъда горд да ви служа, сър! Благодаря!

Воркосиган доволно кимна.

Куделка най-накрая се усмихна, в ръката му останя единствено заповедта за повишение.

— Особено много ви благодаря за това, сър!

— Не бързай с благодарностите, защото възнамерявам да ти извадя душичката!

— Нищо ново! — разшири се усмивката на Куделка, а пръстите му неловко опипаха червените нашивки.

— Може ли аз да свърша тази работа, лейтенант? — обади се Корделия.

— За мен ще бъде чест, милейди.

Корделия се наведе и внимателно прикрепи нашивките към якичката му. После отстъпи крачка назад, огледа го и кимна със задоволство.

— Моите поздравления, лейтенант.

— Утре сутринта можеш да получиш чисто нови — обади се Воркосиган. — Но аз реших, че и тези ще свършат работа. Тази вечер ще спиш в резиденцията на баща ми, тъй като утре рано сутринта започваш работа.

Куделка нежно попипа червените ромбове:

— Ваши ли са, сър?

— Някога бяха мои — кимна Воркосиган. — Дано не ти донесат и моя късмет… Носи ги със здраве…

Куделка кимна и се усмихна. Оценил по достойнство жеста на командира си, той просто нямаше думи да изрази чувствата, които го вълнуваха. Но двамата прекрасно се разбираха и без думи.

— Мисля, че не ми трябват нови, сър — промълви след известно време той. — Така хората няма да ме мислят за току-що произведен новобранец…

* * *

По-късно, вече в удобната спалня на градската резиденция на Воркосиган, Корделия изведнъж си спомни нещо.

— Какво си казал на императора за мен? — любопитно се надигна на лакът тя.

Арал се размърда, загрижено покри голото й рамо с чаршафа и я притисна към себе си.

— Хм… — Колебанието му беше явно. — Езар ме разпитваше за теб, особено много го интересуваше спора ни относно Ескобар… Беше склонен да вярва, че ти си оказала фатално влияние върху решенията ми… Тогава още не знаех, че ще бъдем заедно… Искаше да научи какво толкова съм видял в теб… И аз му казах… — Замълча, после някак срамежливо добави: — Казах му, че около теб се плиска чест, като истински фонтан…

— Не, това вече е прекалено! Никога не съм се чувствала изпълнена с чест… А по-скоро с объркване…

— Това е нормално. Фонтаните не умеят да задържат нищо в себе си.

ЕПИЛОГ

Разбитият кораб висеше в пространството, една черна точка в непрогледния мрак. Все още гореше, единият му край беше нажежен до бяло, като странна звезда. Прожекторите на спасителния екип проблясваха над оголения скелет на корпуса.

КАТО МРАВКИ, НАПАДНАЛИ МЪРТВА ПЕПЕРУДА, помисли си Ферел. ИЛИ ПО-СКОРО КАТО ЛЕШОЯДИ…

Въздъхна и натисна няколко клавиша. Върху екрана се появи изображението на същия кораб, но такъв, какъвто е бил само преди няколко седмици — горд и ярко осветен космически кръстосвач, гледката на който неизменно му напомняше увеселителен кораб в нощно море. Пъргав, блестящ, функционален, отразяващ като огледало мислите и желанията на главния пилот. Една съвършена машина, сливаща се почти напълно с човешката воля…

Всичко това вече не съществуваше. Ферел въздъхна, прочисти си гърлото и погледна вдясно от себе си.

1 ... 102 103 104 105 106 107 108 109 110 ... 112
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)