Орки

Миг по-късно зад гърба му се разнесоха викове. Чу се и злобният глас на Таннар.

Страк се извърна.

Царят бе обгърнал врата на оръженосеца с едната си ръка, а с другата притискаше нож към гърлото му.

— Проклятие! — изруга Джъп. — Не го претърсихме!

— Нямаше да позволя подобно унижение! — заяви надменно Таннар. — Аз съм цар на тролите!

Неп стоеше неподвижно, с пребледняло лице.

— Съжалявам, капитане — едва промълви той.

— Спокойно — вдигна ръце Страк. — Таннар, успокой се и никой няма да пострада.

Тролът притисна по-силно ножа.

— Ти ли ще ми кажеш да се успокоя? Искам звездата и свободата си!

— Пусни го. Няма никакъв смисъл да го убиваш.

— Правете каквото ви казвам, иначе той ще умре!

Неп потрепери.

Джъп извади бавно меча си. Алфрей постави стрела на лъка си. Останалите също оголиха оръжия.

— Хвърлете оръжията! — извика Таннар.

— Как ли пък не — засмя се Страк. — И какво мислиш те чака, ако убиеш наш другар?

— Не ми пробутвай блъфовете си, Страк. Няма да позволиш да убия един от войниците ти.

— Прав си, ние държим един на друг. Но когато не можем да се защитим, стараем се поне да отмъстим.

Алфрей изпъна тетивата. Неколцина оръженосци последваха примера му. Неп се опита да се освободи, но Таннар все още го държеше в хватката си.

— Би могъл да дойдеш с нас — рече му Страк. — И тогава ще видиш отново Прокоп. Стига само да хвърлиш ножа.

— А звездата?

— Чу отговора ми за нея.

— В такъв случай проклети да сте всички!

Той понечи да прокара острието на ножа през гърлото на оръженосеца. Неп инстинктивно се изви на другата страна. Алфрей пусна тетивата. Стрелата звънна, облиза бузата на трола, остави кървава диря и отлетя нататък. Таннар изрева и пусна Неп. Оръженосецът побягна, като се препъваше уплашено. Още две стрели бръмнаха и се забиха в гърдите на Таннар. Той се олюля, но не падна. Размаха ръка, порейки въздуха с острието на кинжала и пристъпи срещу Страк.

Капитанът замахна рязко с меча си и довърши започнатото. Тролският цар се свлече със зейнала уста.

Страк го срита с върха на ботуша си. Нямаше никакво съмнение, че е мъртъв.

Алфрей отиде да прегледа раната на Неп.

— Имаш късмет — обяви той, докато попиваше с кърпа кръвта. — Повърхностна е. Притискай я известно време с кърпата.

Двамата с Джъп се върнаха при Страк. Той още оглеждаше трупа.

— Този глупак наистина ли повярва, че ще се съгласим на подобно нещо? — попита Джъп.

— Не зная. Може би бе заслепен от собствената си арогантност. Свикнал е да властва и да приема всичко за истина. Това е слабото място на древните народи. Прекалено са доверчиви.

— Властта е вид безумие.

— Все повече се убеждавам в това — кимна Страк. — Питам се останали ли са великодушни владетели?

— Е, сега вече сме и цареубийци — поклати глава Алфрей.

— Какво? — погледна го стреснато Джъп.