Орки

Докато Алфрей и Страк обмисляха чутото, Джъп попита:

— Никой досега не беше в състояние да ни обясни какво точно представляват звездите, какво правят и какво е предназначението им. Ти ще можеш ли?

— Те са пътят към боговете.

— Добре казано. Но какво означава това?

— Божествените пътища са неведоми за обикновените простосмъртни.

— Друг начин да признаеш, че не знаеш.

— Твоята звезда как се появи в Прокоп? — попита Страк.

— Наследих я от един от моите предшественици — Расатенан. Той пък се е сдобил с нея много отдавна.

— Не съм го чувал — призна Джъп.

Таннар се намръщи.

— Той е могъщ герой на нашия народ. Подвизите му още се възпяват в песни. В тях например се разказва как веднъж по време на сражение уловил стрела, как надвил в бой петдесет противника и…

— Сигурно ще си първи в някой оркски турнир по хвалебствия — прекъсна го Джъп.

— … и как отнел звездата от джуджетата, след като ги победил в битка — довърши невъзмутимо Таннар.

Джъп почервеня и рече предизвикателно:

— Нещо не ми се вярва.

— Но ще се наложи — намеси се Страк примирително. — Таннар, какво се опитваш да ни кажеш?

— Че звездите могат да доведат само до смърт и разрушения, ако не попаднат в ръцете на познавач.

— Затова ли беше поставил твоята на жертвен нож?

— Вие също убивате!

— Само по време на бой. И вдигаме мечове само срещу войници, а не срещу невинни.

— Жертвоприношенията осигуряват добруване на моя народ. Боговете се отнасят благосклонно към нас и ни защитават.

— Не и от нас — припомни му Алфрей.

Царят не направи опит да скрие раздразнението си.

— И вашите ръце са окървавени от жертвоприношения.

— Но ние не принасяме в жертва разумни същества, Таннар. Само животни. Предпочитаме да побеждаваме враговете си в бой.

— Може би това, че сте успели да се сдобиете с няколко звезди така бързо, е знак за божествено благоразположение. Или че боговете си играят с вас.

— Може и да е така — кимна Страк. — Но защо ни казваш всичко това?

— За да разберете колко са важни за моя народ тези реликви. Върнете ми моята и ме пуснете.

— За да продължиш да убиваш безнаказано? Няма да стане.

— Настоявам да ми я върнете!

— Настоявай колкото си искаш. Ние заложихме живота си, за да слезем в онази дупка, а ти искаш да ти върнем звездата доброволно.

— Ами да направим размяна тогава — предложи тролът с лукаво изражение.

— И какво толкова ще ни предложиш за нея?

— Друга звезда.

Страк, Джъп и Алфрей размениха скептични погледи.

— Нима очакваш да ти повярваме? — попита Страк.

— Не съм казал, че е у мен. Но може би зная къде се намира.

— И къде?

— Тази информация си има цена.

— Да те освободим и да ти върнем звездата?

— Да.

— Наистина ли вярваш, че ще се съгласим на подобна размяна?

— Да. Аз ще ви кажа къде е звездата, а вие ще ме пуснете.