Синята дама
- Автор: Сиера Хавиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Делева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синята дама». Краткое содержание книги:
Всички романи на Сиера имат една „скрита“ цел: разбулването на исторически загадки въз основа на реално съществуващи документи и задълбочена проучвателска работа. Една от книгите му — „Тайната вечеря“, е бестселър в целия испаноезичен свят и е преведена в 37 страни. А книгата му „Синята дама“ се радва на широк читателски интерес в 40 държави, сред които са САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Италия, Норвегия, Швеция, Финландия, Дания, Полша, Корея, Румъния, Нидерландия, Гърция, Сърбия, Словакия, Португалия, Литва и много други.
Хавиер Сиера е първият испански автор, влязъл в Топ 10 на престижната бестселърова класация на Ню Йорк Таймс под номер 6 с романа си „Синята дама“.
Алберт, Карлос. Всъщност този герой бе създаден, за да опиша на читателя някои от невероятните ситуации, които ми се случиха по време на събирането на фактологията за Синята дама. В известен смисъл той е моето alter ego37.
Случайното стечение на обстоятелствата, което отвежда Карлос до селото на Мария Хесус де Агреда, разказано в първата половина на книгата, е нещо, което преживях лично и което остави дълбока следа в съзнанието ми.
Балди, Джузепе. Въпреки че това е измислен герой, образът му е вдъхновен от бенедиктинския свещеник и екзорсист Пелегрино Ернети (1925–1994 г.), професор по преполифония във Венеция. През май 1972 година Ернети дава едно полемично интервю за неделната притурка на Кориере дела Сера, в което признава, че е работил за създаването на машина, способна да фотографира миналото. Нарича я „Хроновизия“. Всъщност аз успях да взема интервю от него в манастира „Сан Джорджо Маджоре“ във Венеция една година преди смъртта му. Онова, което ми разказа тогава, послужи за написването на част от този роман.
Бенавидес, брат Алонсо де (с. 1580–1636 г.). Роден е на неизвестна дата на остров Сан Мигел от Азорските острови и бива ръкоположен за свещеник в Мексико през 1598 година. През октомври 1623 година е избран за пазител на областта Ню Мексико, която наричали Хранилище на свети Павел, и някъде до 1629 година, когато бива заместен от брат Естебан де Переа, успява да покръсти осемдесет хиляди индианци. След като написва прочутия си Мемориал за крал Филип IV, отива в Агреда, за да разпита сестра Мария Хесус и да изясни връзката й с появленията на Синята дама в Америка. На 30 април 1631 година се слага началото на низ от срещи между двамата, продължили две седмици. След време брат Алонсо става помощник-епископ на Гоа, тогава португалско владение в Индия, но умира при пътуването си дотам.
Мансо-и-Сунига, Франсиско (1587–1656 г.). Бил е архиепископ на Мексико между 1629 и 1634 година и точно той нарежда на брат Естебан де Переа да проучи от какво естество са появленията на Синята дама в Ню Мексико.
Марсиля, Себастиан (с. 1570-с. 1640 г.) — Лектор по теология в манастира „Сан Франсиско де Памплона“ и управител на всички манастири на ордена в Бургос, той е първият духовник, разпитвал сестра Мария Хесус де Агреда за „свръхестествените й пътешествия“ в югоизточната част на днешните Съединени щати. След тези разговори — към 1627 година, той пише писмо на архиепископа в Мексико и го информира за тези видения.
Монро, Робърт (1915–1995 г.). Този звукоинженер започва да се интересува от така наречените Out of Body Experiences (ОВЕ), или преживявания извън тялото, когато през 1958 година сам преживява „астрално раздвояване“. След като установява, че няма тумор в мозъка, не страда от халюцинации и няма признаци за наченки на необратимо умствено заболяване, той започва да проучва собствения си случай. И стига до заключението, че това преживяване, както и други по-късно, се предизвиква, когато мозъкът му „синтезира“ определена честота на звука. През 1974 година основава института „Монро“ във Вирджиния като център за тези първи проучвания и за развитие на технологията Hemy-Sync, позволила му да стимулира мозъка чрез звуци, за да предизвиква „астрални пътешествия“ по желание.
Переа, брат Естебан де (с. 1585–1638 г.). Францискански духовник, роден във Вилянуева дел Фресно (Бадахос), на границата с Португалия. Произхожда от знатно семейство, което му позволява да се издигне бързо в църковната йерархия. В началото на XVII век отговаря за установяването на Инквизицията в Ню Мексико, където става отец пазител през 1629 година.
Порас, брат Франсиско де (? — 1633 г.). Францискански мисионер, който през август 1629 година основава мисията в Сан Бернардино, в земите на племето хопи. В това пътуване го придружават братята Андрес Гутиерес, Кристобал де ла Консепсион и Франсиско де Сан Буенавентура. Умира, отровен от „знахарите“ от мисията „Аватови“, на 28 юни 1633 година.
Салас, брат Хуан де (? — с. 1650 г.) — Францискански мисионер, родом от Саламанка. През 1622 година основава мисията „Сан Антонио“ в едно селище в Ню Мексико, наречено днес Ислета Пуебло. Самият той я управлява до идването на отец Естебан де Переа през юли 1629 година, който му нарежда да отиде в Гран Кивира и да проучи появленията на Синята дама.
Tope, брат Андрес де ла (? — 1647 г.). Роден в Бургос, той е първият изповедник на сестра Мария де Агреда в продължение на 24 години, и то „полагайки доста усилия“, по собствените му думи. Филип IV е искал да го направи епископ, но той се отказва от тази привилегия, за да бъде близо до монахинята. Прекарва последните години от живота си в манастира „Сан Хулиан“ в Агреда.
37
Другото ми „аз“ (лат.). — Б. пр.