Синята дама
- Автор: Сиера Хавиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Делева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синята дама». Краткое содержание книги:
Всички романи на Сиера имат една „скрита“ цел: разбулването на исторически загадки въз основа на реално съществуващи документи и задълбочена проучвателска работа. Една от книгите му — „Тайната вечеря“, е бестселър в целия испаноезичен свят и е преведена в 37 страни. А книгата му „Синята дама“ се радва на широк читателски интерес в 40 държави, сред които са САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Италия, Норвегия, Швеция, Финландия, Дания, Полша, Корея, Румъния, Нидерландия, Гърция, Сърбия, Словакия, Португалия, Литва и много други.
Хавиер Сиера е първият испански автор, влязъл в Топ 10 на престижната бестселърова класация на Ню Йорк Таймс под номер 6 с романа си „Синята дама“.
Монсеньор Балдучи не разбираше. Той гледаше озадачено този списък с имена, дати и места. Все още не схващаше какво иска да каже префектът.
— От хилядната година нататък появленията на Девата се разпространяват като епидемия из цяла Европа. Никой не знаел какво точно става — а още по-малко Църквата, — докато папа Инокентий III не наредил да се направи сериозно проучване, с което се разкрило нещо невероятно. Нещо, което той решил да запази в тайна — предвид историческите последствия.
— Продължете, отец Кормак.
— Добре — пое си той дълбоко дъх. — Може би не помните този факт, но през 999 година Европа е била пред срив. Всички, дори папата, смятали, че светът ще свърши на 31 декември същата година, но нищо такова не се случва. Това обаче съвсем не обезсърчава вярващите, а предизвиква невиждан подем на вярата ни. Надеждите на енориашите за изкупление нарастват и монашеските ордени увеличават неимоверно числеността си. Много от тези нови духовници и монахини попадат изведнъж в един подреден свят, изпълнен с всякакви предизвикателства, и мистиците започват да се множат. Комисията на папа Инокентий констатирала пълно съвпадение между появленията на Девата и мистичните феномени, преживявани от някои монахини. Обикновено това били жени, които не само изпадали в дълбок транс, излъчвайки светлина, но се издигали над земята или потъвали в тежки епилептични припадъци.
— И защо това се е криело? — Присъстващите се усмихнаха на наивността на отец Балдучи.
— За бога, човече! Тази заблуда, че билокираните жени са Девата, не ни е вредяла. Нарасналата вяра в нашата Богородица през Средновековието довела до погребването на много култове, съществували преди християнството, и по-точно на езическите богини, и станала причина за построяването на катедрали и параклиси из цяла Европа. Там, където вярата била застрашена, се „измислял“ патронаж на Дева Мария. Но едва след известно време се постигнал контрол над раздвояването на някои монахини и се сложил ред във възникването на патронажи на Девата. Започнали сме да контролираме много строго тези мистички.
— Сложил се ред ли? — Балдучи не вярваше вече на ушите си. — Какво искате да кажете? Че Църквата сама е предизвиквала появленията на Девата ли?
— Да, Ваше преподобие. Било открито, че ако тези жени се подложат на определени музикални честоти, се стимулира транс, който довежда до билокирането им. Тази игра била опасна, защото монахините остарявали бързо, за няколко години психическото им състояние се влошавало и те не можели да бъдат използвани повече.
Монсеньор Балдучи погледна друг документ от досието, което им бяха раздали от канцеларията на Светата инквизиция. В него фигурираха имената на монахините, участвали в тази програма от XI до XIX век. Това беше скандално. Монахини като цистерцианката Алейди фон Шербек, която около 1250 година става известна с това, че килията й се изпълвала с ослепителна светлина, а в същото време тялото й се „появявало“ в Тулуза и в други райони на Югоизточна Франция; реформаторката от Ордена на света Клер — Колет дьо Корби, светица, която до смъртта си през 1447 година е била виждана край Лион, давайки повод за именуването на няколко църкви на Богородица на Светлината заради яркостта, с която се появявал образът й; сестра Каталина де Кристо — в Испания през 1590 година, сестра Магдалина дьо Сен Жозе — в Париж след един век, Мария Магдалина де Паци — през 1607 година в Италия… и така, повече от сто монахини.
— Но това означава организация, която да координира действията на много хора — обади се Балдучи, все по-удивен.
— Организацията е съществувала и това била малка група в Светата инквизиция — отвърна му любезно Джанкарло Орланди, главен директор на IOE, който до момента не се беше обаждал.
— И е действала безнаказано толкова векове, без да бъде разкрита?
— Не съвсем безнаказано, отче — отговори му Кормак някак тъжно. — Точно това е причината за свикването на събранието. Всъщност на друго място в документите ще намерите данни за единственото сериозно нарушение, допуснато в този проект през осемвековното му съществуване. Станало е през 1631 година, след като Светата инквизиция осъществява успешно една програма за „покръстване от разстояние“, като изпраща една испанска монахиня в Ню Мексико.
— Синята дама ли?
— Нима знаете за това? — Отговорът на Балдучи изненада събралите се.
— Че кой не знае? Дори плъховете в Рим знаят, че през последните месеци от разни библиотеки и държавни архиви изчезват исторически документи, свързани с този случай.
— Това имах предвид, отче.
Отец Кормак кимна, давайки думата на монсиньор Торес да обясни.